ДВ: Господин Рихтер, какви са целите на руската офанзива в Донбас?
Волфганг Рихтер: Първата фаза на войната не протече добре за Русия. Това, което явно се планираше - смяна на правителството чрез бързото навлизане в центъра на властта в Киев, не бе постигнато. Вместо това Русия понесе тежки загуби. Трябва да приемем, че до една четвърт от всичките ѝ сухопътни войски, които навлязоха в Украйна, вече не са оперативни. Вероятната причина е, че не е очаквала толкова упорита съпротива и толкова единна битка от страна на украинците.
Сега се учат съответните уроци. В момента например се създава единно върховно командване на операциите на изток, които Русия нарича "втора фаза". Това означава, че ресурсите и войските, които все още са на разположение, сега се концентрират върху цел, която е може би реално осъществима. Това е спечелването на териториите на двете области Луганск и Донецк, а вероятно и извън тях.
Затова Русия съсредоточава там силите си, които е разположила в Украйна. Сега те са избрали и терен, подходящ за въоръжени операции. Той е на юг от Харков, между Изюм и Луганск - открит, равен и с малко препятствия. Там е много по-подходящо за бързи военни офанзиви, отколкото затъването в градски боеве, както стана в началото.
Вероятно първоначално руските сили ще спечелят територия. Украйна обаче разполага със своите средства за противодействие. Тя също е преместила свои части там. Досега те действаха тактически много умело, с контраатаки, особено по фланга и по логистичните мрежи.
ДВ: Разполага ли Русия с достатъчно военна мощ за този натиск?
Волфганг Рихтер: Моето мнение досега беше, че руските сили вече са стратегически претоварени, тъй като в момента около две трети от сухопътните сили, с които разполагат, са разположени в Украйна. Това означава, че те не могат да акумулират много допълнителни резерви, тъй като има твърде важни и податливи на конфликти точки, които Русия същевременно трябва да покрива. В Мурманск има важна база за ядрения флот, който поддържа баланса със Съединените щати. Освен това са важни и границите с НАТО, особено с балтийските държави. След това е и Черно море.
Но също така в Кавказ все още има райони, в които от много години има непрекъснати конфликти. Централна Азия е също важна точка, тъй като там има ислямски тероризъм, проникващ през Централна Азия. Не трябва да забравяме, че в Далечния изток Япония се възползва от възможността и поиска южните Курилски острови. Да не говорим за дългата руско-китайска граница. Всичко това трябва да се вземе предвид.
ДВ: И Украйна, и Русия вярват, че изходът от офанзивата в Донбас може да повлияе на изхода на цялата война. Съгласен ли сте с това?
Волфганг Рихтер: Да, мисля, че сега се навлиза в решителна фаза. От руска гледна точка смятам, че това е решаваща фаза, защото ако тя не доведе до военен успех, едва ли ще останат резерви, които да бъдат мобилизирани. Няма смисъл да се използват наемници, като например войниците на Вагнер, сирийци или чеченци. Те могат да водят подривна война, но не и общовойскови бой. За тази цел е необходимо предварително военно обучение и добро лидерство.
От украинска гледна точка е обратното. Важно е да се поддържа съпротивата сега, за да може Украйна да продължи да съществува като независима държава. И, ако това е възможно, трябва добра изходна позиция за водене на преговори. В момента и от двете страни, най-вече от руската, съществува желание да не се водят истински преговори. Но ако военната ситуация ги принуди да го направят, ще трябва да има готовност за компромис. Това означава, че на бойното поле ще бъде решено дали някой е готов за разумни и наистина сериозни преговори.
ДВ: Какви са целите на украинската армия по време на настоящата офанзива?
Волфганг Рихтер: Украинската армия трябва да се опита да предотврати да бъде обкръжена. Ние виждаме настъпления и от юг в посока Запорожие, и от север през Харков. Ако тези два пробива се слеят, например край Днепър, съсредоточието на украинската армия, намираща се сега в Донбас, ще попадне в капан. Те трябва да предотвратят това на всяка цена. Трябва да покрият фланговете си.
На второ място, трябва да предотвратят и прекалено силна и дълбока атака и съответно успехи на руската военна офанзива, за да не се наложи да отстъпят твърде много територии, които може да не успеят да възстановят чрез преговори. Това означава, че и за тях сега на карта е заложено изключително много. Тук идва и въпросът в каква форма Украйна ще може да продължи бъдещото си съществуване като суверенна държава, притежаваща териториална цялост?
И това ще бъде решено в тази голяма битка, която ще се води на ширина от 450 до 500 километра в равнинен терен, подходящ за операции с танкове. В нея вероятно ще видим картини, повече напомнящи за Втората световна война, различни от онова, което сме виждали досега в Европа.
ДВ: Сега Украйна получава тежки оръжия от Запада. Ще бъдат ли те достатъчни?
Волфганг Рихтер: Украинците могат да използват веднага единствено оръжия, които те познават и за които разполагат със съответните логистични системи, включително резервни части, поддръжка и боеприпаси.
Мисля, че размяната на принципа на познатата техника би била по-добър вариант. Това означава онези страни от НАТО в Източна Европа, които все още разполагат с оръжията от старите времена, да ги предоставят, както вече се случи на няколко пъти. И едва възникналите липси да се покриват с германски оръжия.
ДВ: Означава ли това, че тежките оръжия, които Украйна изглежда получава сега, няма да бъдат достатъчни?
Волфганг Рихтер: Не казвам, че няма да са достатъчни. Украинците не трябва да се подценяват. Още преди руската инвазия, украинците имаха втората по сила армия в Европа, ако се изключи Турция: над 250 000 души личен състав, над 1000 бойни танка и пр. Това е много силна армия. Сега изглежда, че Русия се концентрира върху Донбас, защото просто няма достатъчно сили за цяла Украйна. Това ще остане така и занапред.
Въпросът е за какво да са достатъчни? За самия Донбас, за двете области, за които става въпрос сега ли? Или за по-голям обхват, който след това ще достигне чак до Днепър? Това зависи от изхода на тези битки, пред които сега са изправени украинците и руснаците. Каква е поуката? Тактиката е в полза на украинците. Обемът на събраните до момента войски e повече в полза на Русия. Но не винаги въпросът за числата е определящ. Опира се до това колко добре може да се води общовойскови бой и колко мотивирани са войниците.
Волфганг Рихтер е сътрудник на берлинската фондация “Наука и политика”. Експерт е по общоевропейското сътрудничество в областта на сигурността, отношенията между НАТО и Русия, нерешените териториални конфликти в Европа, ролята на ОССЕ в предотвратяването на конфликти и други.
Автор: Марина Барановская