Спирането на руския газ за България и Полша е основна тема в повечето немскоезични издания днес. Коментаторите са единодушни, че Путин използва газовите доставки като оръжие. Но защо точно срещу България и Полша, питат изданията. "Спирането на газа няма да хвърли България в сериозни трудности. Доставките могат да се организират и по друг начин", пише Гералд Брунбергер във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) и заключава: "Това е сигнал към Запада". За "предупредителен изстрел към Германия и към Запада" пише и "Ди Велт".
"Щука в езеро с шарани"
Швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ) развенчава на свой ред едно често срещано обяснение за действията на Русия: "Спирането на доставките не е свързано с това, че Полша се държи особено остро спрямо Русия. По-вероятната причина гласи, че постепенно намалява опасността, която произтича от енергията, използвана като оръжие. Полша и България вече бяха обявили, че нямат намерение да подновяват договорите с Газпром, които изтичат в края на годината. С други думи: Русия си е избрала цели за атака, които са безболезнени за самата нея, защото приходите от двете държава така или иначе явно ще отпаднат", пише изданието. А според оценката на "Тагесшпигел" спирането на газа за Полша и България е "акт на отчаяние".
Уводната статия на "Зюддойче Цайтунг" (ЗЦ) обяснява действията срещу България така: "България е дребна риба за Газпром. Седем милиона жители, малко индустрия - по-малко от 2% от износа на руския газов гигант отиват за България. За Путин обаче България като член на ЕС е потенциална щука в езеро с шарани. Тя е пример за назидание на останалите", пише авторът Михаел Баухмюлер.
Според него Кремъл цели точно това - чрез България да покаже на останалите какво ги чака и как ще изглежда следващата зима без сибирския газ. И най-вече: как ще се отрази това на европейското единство. Защото примерът с България е в крайна сметка тест за това колко дълго ЕС ще остане единен. Изданието твърди още, че Путин забива своя клин там, където смята, че най-лесно може да разцепи единството на Европа: "Още при анексията на Крим България беше против санкциите срещу Русия. А в днешната война в Украйна досега отказваше да изпрати оръжия. И тъй като няма други тръби, водещи към България, пропадат и механизмите за солидарност в ЕС: без тръби няма помощ. Кремъл иска София да се моли на колене за руска помощ, а с това да се изложи и целият ЕС", коментира изданието и апелира за бърза, безусловна и небюрократична помощ за България, тъй като само това би обвързало колебаещата се в позициите си София към ЕС.
"Сериозни катаклизми няма да има"
Добрият познавач на България Михаел Мартенс твърди, че тъй като е очаквала спирането на руския газ, България е относително добре подотвена. Затова, според него, спирането на газа няма да доведе до сериозни катаклизми, още повече че договорите с България изтичат в края на годината. В статията си за ФАЦ той обаче обръща внимание на факта, че споровете дали да се изпрати оръжие на Украйна са в състояние да взривят коалицията.
В друг свой коментар за ФАЦ Мартенс хвали решителното и действено поведение на премиера Кирил Петков - независимо от факта, че публичните му изяви не винаги се оказват успешни. За пример Мартенс дава апела на Петков към българите да дарят по една заплата за Украйна. Макар да е бил предупреждаван, че това няма да се посрещне добре от сънародниците му, Петков не променил позицията си, пише коментаторът на ФАЦ и изтъква тъкмо това му качество - че отстоява позициите си, когато е убеден в правотата си. "Къде стои Петков в сегашната разломна ситуация - това е повече от ясно", заключава Мартенс.