Твърдение: "Киев обяви, че е възможно да се сдобие с ядрено оръжие. А НАТО стартира активното военно развитие на съседните ни територии", заяви Путин.
Проверка на фактите: не отговаря на истината
Президентът Владимир Путин очевидно се позовава на реч на украинския президент Володимир Зеленски на Мюнхенската конференция по сигурността от февруари 2022 година. В нея Зеленски цитира Будапещенския меморандум от 1994, в който Русия, САЩ и Великобритания се задължават да не нарушават териториалната цялост на Украйна, Беларус и Казахстан. В замяна на това Украйна се съгласи да върне на Русия своето ядрено оръжие, наследено от Съветския съюз, или да го унищожи.
След като Русия анексира Крим през 2014, на Мюнхенската конференция Зеленски допусна, че е възможно Украйна да се оттегли от тази договореност. Подобна стъпка би била без последици за Киев, тъй като Меморандумът от Будапеща не забранява изрично на Украйна да си набавя отново ядрени оръжия.
Единствено Договорът за забрана на ядрените оръжия, подписан от Украйна през 1994 непосредствено след Будапещенския меморандума, забранява разпространяването на радиоактивни материали и такива, които могат да се използват за военни цели. Тоест, дори и да напусне въпросната договореност, забраната ще продължи да си важи за Украйна.
Няма признаци за това, че Киев може да наруши тази забрана, нито пък за това, че Украйна крои планове за сдобиване с ядрено оръжие. Следователно е грешно тълкуванието на президента Путин, че с речта си украинският президент Зеленски е денонсирал Меморандума и е заявил готовност за придобиване на ядрено оръжие.
Що се отнася до аргумента му с военната инфраструктура на НАТО близо до границите на Русия, това твърдение е доста подвеждащо. Вярно е, че военният съюз засили присъствието си в Източна Европа, но Алиансът прави това, придържайки се към приетите и от Русия условия в Договора НАТО-Русия от 1997 година.
Твърдение: Русия била предприела превантивно военната операция в Украйна, твърди Путин. Украйна готвела "наказателна операция в Донбас" и "нахлуване в наши (руски) исторически земи, включително в Крим". А страните от НАТО снабдявали Украйна с най-модерно оръжие.
Проверка на фактите: не отговаря на истината
Украинското ръководство многократно е заявявало, че се стреми към дипломатическо, а не военно решение на конфликта в Донбас. Това беше потвърдено отново от президента Володимир Зеленски и на Мюнхенската среща по сигурността малко преди Русия да нападне Украйна през февруари. Когато през есента на 2021 Русия струпа свои войски по границата с Украйна, нямаше никакви признаци за някаква предстояща украинска офанзива. С още по-голяма сила това важи за Крим. След 2014 Русия превърна полуострова де факто във военна крепост, която оборудва с най-модерно оръжие - бойни кораби с крилати ракети, ПВО-комплекси S-400 и най-модерни изтребители Su-35S. Украинската армия не разполага с такива оръжия и отстъпва значително на руските части на Крим.
Някои страни от НАТО снабдяваха Украйна с модерно оръжие, като например противотанкови снаряди, но много колебливо и първоначално в ограничени количества. Чак непосредствено преди руската инвазия в края на февруари т.г. тези военни доставки бяха разширени. А тежко оръжие, като танкове и гаубици, Украйна започна да получава чак след избухването на войната.
И историческите сравнения в защита на Русия са измислени. Още в началото на речта си Путин постави в една категория действията на руската армия в Донбас с поредица събития от миналото: с руското народно въстание срещу полската интервенция от началото на 17 век, с битката край Москва по време на походите на Наполеон, както и с войната срещу нацистка Германия. И в трите случая Русия, респективно Съветският съюз, е била нападана отвън. Сега Украйна не е нападала Русия, а точно обратното: Русия започна завоевателна война срещу Украйна на 24 февруари 2022 година.
Не е вярно също и твърдението, че въпросните територии исторически принадлежат на Русия. Според международното право както Крим, така и Донбас, са част от Украйна. Със своя резолюция от 2020 година Общото събрание на ООН осъди анексирането на Крим и отказа да го признае за руски.
Автори: Роман Гончаренко, Йоша Вебер, Татяна Швайцер