По-малко от една трета от гражданите смятат, че Хърватия е готова да въведе еврото от 1 януари 2023 г., а мнозинството от хората се опасяват, че това ще доведе до увеличение на цените, сочат резултатите на представено днес социологическо проучване, предаде Хина.
Проучването е извършено по инициатива на хърватския евродепутат от Социалдемократическата партия Биляна Борзан през март и април и е включвало 805 анкетирани лица.
Резултатите показват, че 29,9 процента са съгласни с твърдението, че Хърватия не е готова за въвеждане на еврото от 1 януари 2023 г., докато 45,5 процента не са съгласни, а 24,7 процента не са нито съгласни, нито несъгласни.
Също така 86,2 процента от анкетираните смятат, че въвеждането на еврото ще бъде използвано за увеличаване на цените тихомълком.
Борзан заяви, че целта на проучването не е да се създава допълнителна паника, а да бъде възстановено доверието на гражданите и те да получат ясни данни защо въвеждането на еврото е добро, както и да накара правителството да разсее опасенията на хората.
Тя каза, че след въвеждането на еврото брутната заплата в Словения се е повишила с 46 процента, а цените - с 26 процента, а в Латвия - съответно с 67 процента и 10 процента.
Борзан отбеляза, че действително се наблюдава минимално увеличение на цените в краткосрочен план, но дългосрочните ползи са "много видими" за гражданите и тя е сигурна, че и в Хърватия ще бъде така, защото "влизането в еврозоната всъщност означава икономически ползи".
Тя добави, че хърватският закон за въвеждане на еврото забранява на бизнесите да увеличават цените неоправдано, но не предвижда санкции.
Проучването показва още, че 83,2 процента от анкетираните смятат, че търговците, които конвертират цените несправедливо, трябва да бъдат включени в публичен "черен списък".
Борзан каза, че правителството отхвърля това предложение и това е част от проблема.
Освен това 83,8 процента от участниците в допитването са на мнение, че правителствените мерки срещу покачване на цените ще са безполезни без адекватни проверки, а над 50 процента смятат, че пазарните инспектори не вършат добра работата.
Също така 81,4 процента са на мнение, че потребителите в Хърватия не са достатъчно защитени.