Заради новата вълна от Ковид-19 в Шанхай бяха наложени строги мерки. Фабриките отново заработиха, но работниците нямат право да ги напускат. Хиляди служители нощуват във фабриките. Там се хранят, там се къпят.
Малко картон, а отгоре спален чувал: това е леглото на Ли Ге*, който работи в Quanta Computer Inc. в Шанхай - фирма доставчик на Apple. Откакто в мегаполиса избухна вълна на коронавирус, Ли Ге вече няма право да напуска помещенията в края на работния ден. Там той работи, храни се, спи, къпе се. Ли Ге няма друг избор - нуждае се от пари и трябва да ходи на работа. Но той далеч не е единственият. От над четири седмици във фабриката работят и живеят още около две хиляди други служители.
В началото на Ковид-кризата, поточните линии в Шанхай бяха спрели. В последните седмици обаче все повече компании получават разрешение от властите да възобновят работа. Но само при едно условие: че щом веднъж са стъпили на територията на фабриките, служителите не бива да ги напускат. Всички те са изолирани от света. Затворени са в един своеобразен балон.
"Веднъж влязъл във фабриката, оставаш там"
Шанхай е икономическият център на Китай - брутният вътрешен продукт на града е приблизително равен на този на Белгия. Ако производството тук спре, последиците се усещат в целия свят. "Повечето от около четирите хиляди компании, на които е разрешено да започнат да работят отново, изпълняват ключови функции или са незаменими доставчици в сектори като автомобилостроенето, машиностроенето, химическата промишленост или фармацевтиката", казва Бетина Шьон-Беханзин, вицепрезидентка на Европейската търговска камара в Китай. Но по-голямата част от тях, допълва тя, все още могат да работят само с около 30% до 50% от капацитета си.
Около една трета от компаниите, които вече работят и чиито служители са тотално изолирани от останалия свят, са чуждестранни. "По наша информация в момента не е възможно персоналът да работи на смени", казва Бетина Шьон-Беханзин, която е затворена в апартамента си в Шанхай вече повече от десет седмици. "Веднъж влязъл във фабриката, оставаш там. Само в случай на заболяване на хората се разрешава да напускат територията на фабриката. Можете да си представите, че това, разбира се, е и огромен психически натиск."
Работещите фабрики са превърнали някои от халетата си в спални помещения. Някои фирми са създали огромни палаткови лагери. Всички те са осигурили тоалетни, сапун, паста за зъби. "Имаше състезание, така да се каже, кой ще купи най-бързо най-много спални чували и легла", казва Петер Вилемсен, директор на германската автомобилна и оръжейна компания Rheinmetall. Китайският филиал на Rheinmetall произвежда авточасти. Заводите на компанията са разпръснати из цялата страна. В Шанхай в момента работят само около 30 души.
"Питаме всички работници дали искат да дойдат, или не. Не са длъжни да идват", казва Петер Вилемсен. "Има хора, които казват: Не мога, защото имам семейство вкъщи, за което трябва да се грижа". Това е нормално и не води до уволнение."
Протести и сблъсъци
Заплащането на работниците в Китай често е много ниско. Едва след полагането на извънреден труд или получаване на бонус заплащането става атрактивно. Защо тогава някои служители са готови да се върнат във фабриките и да заживеят в този "балон"? Спорд Вилемсен от Rheinmetall, решаващият фактор е, че работниците се чувстват като основна част от компанията: "Те идват, защото си казват: важно е да работим, за да имаме добро бъдеще".
Още редица германски компании, сред които Volkswagen, Beiersdorf, Henkel, Siemens Healthineers и Bosch, също са блокирали свои работници в заводите си, за да възобновят производството. Всички те обаче отказаха коментар.
В Quanta Computer Inc., където работи Ли Ге, междувременно се стигна до протести. След пет седмици работа и живот в "балона" много млади хора искаха да напуснат фабриката. Имаше бунтове и сблъсъци. В крайна сметка, на някои бе позволено да се приберат у дома. А онези, които останаха на поточната лента, взимат три пъти по-висока заплата. От Quanta Computer Inc. също отказаха да коментира ситуацията.
*протагонистът не пожела да назове истинското си име