След като в четвъртък стана ясно, че администрацията на президента Барак Обама и тайните служби на САЩ подслушват телефоните на милиони американци през последните седем години, скандалът със „шпионските игри“ на правителството продължава с пълна сила и днес, пишат американските медии.
Правителството на Съединените щати е събирало и следило лични данни на интернет-потребители на 9 американски интернет компании – Microsoft, Yahoo, Google, Facebook, PalTalk, AOL, Skype, YouTube, Apple. Това е ставало в рамките на секретната операция PRISM на Агенцията по национална сигурност и Федералното бюро за разследване на САЩ, пише Ройтерс.
Въпреки това някои от фирмите твърдят, че не знаят за такъв договор и че не са предоставяли информация от техните сървъри на правителството.
Google излезе с изявление, че: "Понякога хората твърдят, че компанията ни е създала „задната вратичка“ на правителството към нашите системи, но Google не разполага със „задната врата“ от където правителството да има достъп до личните данни на потребителите."
За разлика от програмата за проследяване на телефони, в която телекомуникационните компании са били принудени да предадат записите, Програмата PRISM позволява на спецслужбите свободно да търсят информация и да събират данни за интернет-потребителите.
PRISM също така дава на правителството достъп до съдържанието на банкови сметки и социални профили в мрежата, докато телефонната програма предоставя данни само за времето и мястото на повикването, но не и за съдържанието на разговора.
Вестниците „Вашингтон пост” и „Гардиан" публикуваха презентация, част от документи, получени от бивш служител на американското разузнаване, в която се описва партньорството между разузнавателната агенция и интернет компаниите.
Мащабът на операцията е описан подробно в дългата 41 страници презентация, изпратена до двата вестника. Там се описва, че PRISM е най-големият източник на данни към Агенцията по национална сигурност.
Тайната програма, наречена PRISM, е била създадена през 2007 година и е позволила на разузнавателната агенция да се включва към сървърите на компаниите, за да събира информация за потребители зад граница. Американският закон защитава гражданите си от наблюдение без съдебна заповед, но хората извън пределите на САЩ не попадат под тази защита и могат да бъдат шпионирани, обяснява изданието.
На една от страниците е описано и развитието на програмата, която започва с Microsoft през 2007 г., следвана от Yahoo през 2008 г., Google, Facebook и Paltalk през 2009 г., през 2010 г. се включват YouTube и Skype, AOL се присъединява през 2011 г. и най-накрая част от PRISM става Apple през октомври 2012 година.
PRISM е предназначена за шпиониране на чуждите разузнавания или заподозрени в терористична дейност лица. Въпреки това нейните мащаби поставят под съмнение информацията, че живеещите в Амекира не са били шпионирани.
Директорът на националната разузнавателна служба на САЩ Джеймс Клепър потвърди, че американските спецслужби събират лични данни на интернет-потребители, но подчерта, че акцията е насочена само към лица, които не са граждани на страната и живеят извън граница.
Той добави: "Информацията, събрана в рамките на тази програма е сред най-важната и ценна разузнавателна информация, която събираме и се използва за защита на нашата нация от всякакви заплахи.“
Разкритието на този шпионски скандал вероятно ще предизвика нова вълна от недоволство срещу президента Обама, който през 2008 г. започна предизборната си кампания с платформа за граждански свободи.
Въпреки всичко, високопоставени членове и на двете партии в Конгреса се впуснаха да защитават програмата за наблюдение с аргумента, че тя е от решаващо значение за защитата на САЩ от терористични атаки.