Войната в Украйна още веднъж показва, че Турция е труден партньор, който обаче трудно може да бъде заобиколен от Запада, поради това, че страната контролира достъпа до Черно море, коментира швейцарският „Нойе Цюрхер Цайтунг“(НЦЦ).
Изданието припомня, че турският президент Ердоган забрани преминаването през протока на бойни кораби на двете воюващи страни - Украйна и Русия. Едновременно с това той използва контактите си с Киев и Москва, за да се позиционира като посредник между тях. Също и в усилията за вдигането на руската морска блокада Анкара играе важна роля.
Без Турция няма решение
Пътят до постигането на единство обаче е още много дълъг - това показа и посещението на руския външен министър Лавров в Анкара в сряда. Макар че именно Русия блокира украинските пристанища, Лавров обвинява украинците за преустановения износ на зърно. Но и без да има някакъв напредък в този разговор стана пределно ясно, че без Турция не е възможно отварянето на пристанищата, разчистването на морските мини край тях и конвоирането на товарните кораби през Черно море.
Турция е и единствената натовска държава, чиито военноморски сили са в състояние да гарантират сигурността на украинските пристанища, и която има правото да държи за по-дълго време по-голям морски флот в Черно море. Според конвенцията от Монтрьо от 1936 година трети държави, като примерно САЩ, могат да изпращат в Черно море само временно свои кораби. Казано по друг начин: географското положение на Турция ѝ осигурява в случая ключова роля.
В НАТО никак не са щастливи, че зависят от Ердоган
В НАТО никак не са щастливи от факта, че отново зависят от турския президент Ердоган, както беше през бежанската криза или в Сирия. А той знае това отлично и не се колебае да използва това предимство за своите си цели. Най-добре това си пролича по въпроса за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, което Ердоган реши да блокира, за да си издейства отстъпки от партньорите.
Дали сметките му ще се окажат верни не е много ясно, пише авторът на публикацията Улрих фон Шверин и допълва: „Но по-възмутително от прокарването на неговите собствени интереси е това, че Ердоган го прави безскрупулно. В крайна сметка на партньорите от НАТО няма да им остане друг избор, освен да се включат в покера на Ердоган, се казва още в коментара на НЦЦ.
И наистина, някои западни съюзници в момента виждат Ердоган повече като подстрекател, отколкото като посредник и дори се питат дали Турция все още може да бъде смятана за надежден партньор, пише по същата тема германският „Ди Велт“.
Безпрецедентна криза
Само че Ердоган поддържа добри контакти с Москва и знае как умело да използва този лост. „Анкара използва войната в Украйна, за да преговаря с Русия по най-различни теми“, твърди авторът на публикацията – геополитическият анализатор Йорюк Изик. Не е много ясно обаче какъв интерес би имала Москва да се съгласява с посредническата роля на Турция в евентуалния зърнен коридор през Черно море, тъй като това би означавало Кремъл да се откаже от досегашната си стратегия по въпроса.
Известно е, че Путин се опитва да си издейства по този начин смекчаване на западните санкции. Ако обаче руското правителство откаже да участва в такава игра, това ще попари надеждите за бързо решаване на една безпрецедентна глобална криза: според ООН недостигът на храна може да засегне 1,4 милиарда души по света – в Африка, но също така и в Сирия, Йемен, Ливан и Афганистан, припомня още „Ди Велт“.