Индийските и китайските войски започнаха да се изтеглят от оспорвана хималайска гранична зона, докато мирните преговори между висши военни от двете страни след смъртоносните сблъсъци през 2020 г. продължават, писа британският вестник "Гардиън".
Двете министерства на отбраната потвърдиха, че войските се оттеглят от съответните страни в района на Гогра-Хот Спрингс в ход, който "благоприятства мира и спокойствието в граничните райони".
Оттеглянето беше в съответствие с консенсус, постигнат през юли по време на 16-ия и последен кръг от двустранни преговори между висши командири, казаха двете министерства.
Това бележи втория голям акт на раздалечаване на войските от август 2021 г., когато военните "прекратиха предното разполагане" и демонтираха инфраструктура в друг район също близо до Гогра. Актът беше описан по това време от индийското министерство като възстановяване на района от двете страни до "периода преди противопоставянето"
Преодоляването на военната безизходица в Гогра-Хот Спрингс в района Ладакх се разглежда като проправяне на пътя за срещата Нарендра Моди-Си Дзинпин в кулоарите на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Узбекистан на 15-16 септември. Военните командири вероятно са постигнали консенсус, когато са се срещнали за 16-ия кръг от преговори на 17 юли. Но политическото одобрение и от двете страни изглежда е отнело почти два месеца. Забавянето повече прикрива, отколкото разкрива съвременната динамика на китайско-индийските отношения и ролята на военната конфронтация по северната граница на Индия в контекста на промени на силите в региона, водещи до геополитическа конкуренция на глобално ниво.
Повече от граничен спор
Избирането на конкретни области за агресия може да има военни аргументи, които предлагат тактически ползи. Но би било недалновидно да се разглежда използването на военна сила от Китай за промяна на статуквото в Ладакх като част от неговите намерения за чисто териториално разширяване въз основа на оспорвани гранични линии. Вместо това рамката на възприемането на динамиката на този конфликт трябва да се основава на много по-широк регионален и глобален геополитически пейзаж, пише индийското издание "Принт".
Използването от страна на Китай на граничния спор като точка на стратегически натиск за влияние върху политическата позиция на Индия в глобалната геополитическа борба трябва да се разглежда като средство за сдържане на Индия в рамките на субконтинента. От стратегическа гледна точка граничният спор вероятно се смята от Китай за оказващ най-голямо въздействие върху Индия в неговите усилия за възпирането на индийския възход. Китай използва за тези цели и Пакистан, Непал, Бутан, Мианмар, Бангладеш, Шри Ланка и Малдивите.
От друга страна, Индия напредва по отношение на навигацията в бурните води на глобалната геополитика. Присъствието на Ню Делхи от двете страни на глобалното геополитическо разделение не може да не се набива на очи. Различните ползи от контактите с разделения в момента свят предоставят възможности, които изискват политическа предпазливост и ловка дипломация.
Усилията на Китай да повлияе на индийската чувствителност по северната граница чрез използване на военна сила изглежда имат обратен ефект. Вместо да държи Индия далеч от Запада, Пекин стратегически избута Индия по-навътре във водената от САЩ орбита. В същото време отношенията между Индия и Русия са запазили допирни точки и има взаимно осъзнаване на необходимостта от поддържане на стабилни връзки между Ню Делхи и Москва. Индия разшири икономическите си отношения дори с Китай, въпреки политическата реторика и ограничителните мерки като забраната на редица китайски приложения за смартфони.
ЕС, както и държавите от Г-7 решиха да наложат таван на цените на петрола и газа през декември. Таванът на цените може да успее само ако Индия и Китай като основни потребители на руски петрол също решат да ги спазват. Това също ще изисква големи производители на петрол като Саудитска Арабия да увеличат производството на петрол. Не би трябвало да е изненадващо, ако Индия, Китай и производителите на петрол не играят в полза на ЕС. Малко вероятно е обаче това да е резултат от колективно усилие, въпреки че ги свързват много общи неща.
Известната мисъл на бившия китайски лидер Мао Цзедун "Политическата власт израства от дулото на пистолета" изглежда в известна степен описва преобладаващия дух в отношенията на Индия с Китай. Съществуващите и потенциалните бойни полета са тясно свързани с взаимодействието на политическата маса.
Ако взаимно договореното тактическо раздалечаване на армиите наистина е предшественик на срещата Моди-Си в Узбекистан, възможно е да се наложи Китай да свали оръжията като начална мярка. Въпреки че със Си Дзинпин нищо не може да се прогнозира, просто е възможно диалогът да бъде придвижен напред от двамата лидери по пътя към нормализиране на отношенията.