"Народните съвети" на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики, както и окупационната администрация на Херсонска област решиха да проведат "референдуми" за присъединяване към Русия едновременно - назначените дати са 23 -27 септември. Заседанията на Народните съвети на Луганск и Донецк се проведоха едновременно и насрочиха еднакви дати.
Т.нар. от тях "референдуми" се очакваха отдавна, но бяха обявени едва сега - на фона на украинската контраофанзива в окупираните територии, което може да се тълкува и като ясен ултиматум и припряност от страна на Русия към Украйна и Запада.
Лидерът на ДНР Денис Пушилин поиска от руския президент Владимир Путин "възможно най-скоро, в случай на положително решение за резултатите от референдума", да реши въпроса за присъединяването на ДНР към Русия. Путин все още не е отговорил на този въпрос.
Припомняме, че три дни преди нахлуването в Украйна лидерите на ДНР и ЛНР поискаха от Путин да признае самопровъзгласилите се републики, което той и направи.
Сепаратистките републики обявиха плановете си за провеждане на "референдуми" още през лятото, като медиите споменаваха датата 11 септември, която е единствен ден за гласуване в Русия. По-късно става ясно, че руските военни не успяват да разширят зоната на окупираните територии, а на 6 септември украинската армия започва активна контраофанзива в един от регионите - Харковска област. В аргумент сигурност намеренията за референдум в Херсон бяха отменени.
Вчера следобед се надигна нова вълна от изявления за необходимостта от незабавен "референдум". Те бяха формулирани като жалби от "обществените събрания" на ЛНР и ДНР. Първо Луганск поиска незабавен референдум за признаване на региона като руски субект, а само час по-късно - и Донецк. Към тях се присъедини и Херсон, Южна Украйна.
Идеята за синхронизация на референдумите бе представена в руските медии като изходяща от ръководителя на ЛНР Леонид Пасечник. "Имам предложение да обединим усилията си, за да изработим алгоритъм на действие, който ще ни позволи да започнем подготовката на референдума", казва Пушилин като предложение към колегата си от ЛНР. "Трябва да подготвим някои точки заедно, някои действия трябва да бъдат синхронизирани."
В петък сутринта "парадът на референдумите" продължи - Кирил Стремусов от окупационната администрация на Херсонска област също обяви, че гласува за присъединяване към Русия. По-късно ръководителят на регионалната окупационна администрация Владимир Салдо пише в канала си в Telegram, че е подписал "указ" за провеждане на "референдум" за присъединяване към Русия - на 23-27 септември, както в ДНР и ЛНР.
И контролираната от Русия част на Запорожката област също заяви намерението да проведе своя "референдум" за присъединяване към Русия на същата дата - 23 до 27 септември. Ръководителят на свързаната с Русия областна администрация заяви, че е "подписал регламент за провеждане на референдум по въпроса за териториалната принадлежност на Запорожка област".
Администрацията също така твърди, че легитимността на вота няма да бъде разклатена от факта, че Русия не контролира целия регион.
"Кримски сценарий" и защо Кремъл бърза
Първата официална реакция от Москва дойде от Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, който подкрепи идеята за референдум в Telegram канала си, като посочи, че това би позволило Русия да окаже защита и заплаши да "използва всички сили за самоотбрана" в случай на "посегателство върху руската територия".
Показателно за намеренията на Русия са думите на пропагандаторката и ръководител на телевизионния канал RT Маргарита Симонян, която първа написа за "кримския сценарий", т.е. за анексирането на нови територии по примера на Крим през 2014 г.
"Недвусмислен ултиматум към Украйна и Запада".
"Говоренето за незабавен референдум е абсолютно недвусмислен ултиматум от страна на Русия към Украйна и Запада", пише политическият анализатор Татяна Станоева, цитирана от руската редакция на BBC. "За да гарантира "победата", Путин е готов незабавно да проведе референдуми, за да получи правото (според него) да използва ядрено оръжие за защита на територията на Русия."
Според Станоева "Путин не иска да спечели тази война на бойното поле. Путин иска да принуди Киев да се предаде без бой." Тя също така посочва, че според съобщения в медиите още преди седмица Кремъл е смятал, че "референдумите" ще се проведат по-скоро от края на годината, ако изобщо се проведат. "С други думи, това не е план, а неуспех", описа тя настоящата ситуация с "референдумите".
Американският институт за военни изследвания (ISW) изрази съмнение, че призивите на проруските власти трябва да се разглеждат като нова маневра от страна на Кремъл, а не като тяхна собствена инициатива. Експерти посочиха, че руските сили не контролират напълно нито Донецка, нито дори Луганска област, освобождаването на която тържествено бе обявено в Москва през юли месец.
Частичното анексиране на този етап също би поставило Кремъл в странно и дори унизително положение - тъй като ще трябва да поиска украинските войски да не окупират "руска" територия (в ситуация, в която Русия няма да може да наложи искането си). Остава неясно дали Владимир Путин е готов да се постави в подобна безизходица заради съмнителна изгода, тъй като за него ще бъде по-лесно само да заплаши НАТО и Украйна с ескалация, което на този етап е малко вероятно, смятат експертите на ISW.