Въпросът за предоставяне на немски танкове "Леопард 2" на Украйна не слиза от дневния ред на политическата сцена в Германия, става ясно от призива на Мари-Агнес Щрак-Зимерман от СвДП към канцлера Олаф Шолц да обясни нежеланието на Германия да изпълни настояването на Киев, пише "Шпигел“.
Председателката на Комисията по отбрана заяви пред ДПА: "По този начин той трябва да се възползва от възможността да обясни на нашите съюзници и партньорски държави, обвързани с приятелство, защо неговите съветници го съветват да не доставя на Украйна спешно необходимите танкове."
Въпросът с танковете е горещ заради инвазията на Русия в Германия и масираната помощ, която Западът оказва на президента Володимир Зеленски.
Встрани от вниманието на световната общественост обаче остава един по-важен за Германия въпрос – за състоянието на собствените ѝ въоръжени сили.
Още през 2018 г. пред Дойчландфунк бившият министър на отбраната Фолкер Рюе остро критикува плановете за разполагане на части на Бундесвера в чужбина. "Бундесверът се нуждае от възможност да си поеме глътка въздух, що се отнася до международните мисии", заяви Рюе. Армията е в окаяно състояние и не бива да се натоварва допълнително, каза той.
Още тогава в тази публикация се посочва, че в Бундесвера на въоръжение са танкове, които не функционират, изтребители, които не могат да се отлепят от пистата, фрегати, които не плават, но също така има твърде малко защитни жилетки и много липси. "Функционира ли все още Бундесверът? Могат ли войниците да си свършат работата? След последния доклад на комисаря по въпросите на въоръжените сили съмненията нараснаха.“
Мрачна оценка за състоянието на германската армия беше направена и в деня след началото на руското нашествие в Украйна. Бившият генерал от НАТО Егон Рамс даде кратък, но притеснителен отговор пред "Хойте журнал“. Запитан в състояние ли е Бундесверът да защити Германия при извънредна ситуация, генералът каза: “Краткият и ясен отговор е: не.“
В началото на юли федералният министър на финансите Кристиан Линднер (СвДП) написа писмо до министъра на отбраната Кристине Ламбрехт (СвДП) и канцлера Олаф Шолц (ГСДП). В документа, с който "Шпигел“ е запознат, министърът на финансите призовава за "задълбочени и бързи реформи" в закупуването на въоръжение.
Линднер обръща внимание на "текущото лошо състояние на въоръжените сили" на страната, макар че в същото време не пропусна да подкрепи доставката на оръжие за Украйна.
"Лошото сегашно състояние на въоръжените сили не се дължи само на липсата на финансови ресурси, но и до голяма степен на структурни дефицити и неадекватно гражданско и военно управление“, продължава Линднер.
Засега остава неясно докъде стигна реализирането на предизвикалото бурни аплодисменти решение на Шолц от края на февруари за отпускане на 100 млрд. евро за модернизиране на германската армия. Тогава канцлерът също така каза, че отсега нататък – година за година – Германия ще харчи за отбрана по повече от 2 процента от БВП.
Решението на НАТО за повишаване на разходите за отбрана до 2% от БВП до 2024 г. беше взето на срещата на върха в Уелс през 2014 г.
Поради липсата на реални стъпки в посока модернизиране на армията, в средата на септември председателят на Асоциацията на Бундесвера, която представлява интересите на всички германски военнослужещи, би тревога и направи изключително критична оценка за състоянието на германските въоръжени сили.
Ефектите от историческата инвестиция в размер на 100 милиарда евро все още не се усещат, каза Андре Вюстнер пред телевизия А Ер Де. "В момента все още сме в състояние на свободно падане", допълни той.
Вюстнер също така посочи, че все още 100-те милиарда евро, обещани през февруари, не са се материализирали под формата на договори. В същото време министърката на отбраната на Германия Кристине Ламбрехт се обяви за това страната да поема водеща военна роля в Европа.
Председателят на Асоциацията на Бундесвера призова мерките да се предприемат сега, веднага. Вюстнер каза, че за предстоящия законодателен период са необходими 75 милиарда евро годишно. "В противен случай дори не трябва да започват" действия за псевдомодернизиране на германската армия.
Вюстнер не за първи път се опитва да привлече вниманието към проблемите в армията. В средата на юли пред вестник "Райнише пост" той посочи, че германските войници са толкова претоварени със задачите си, че въоръжените сили са застрашени от разпад.
"Ако към текущите мисии в областта на управлението на кризи и конфликти или в алианса се добавят все нови и нови задачи, Бундесверът ще бъде застрашен от имплозия", заяви той. «Намираме се в положение на претоварване. Една твърде малка армия има твърде много задачи за изпълнение."
В края на август Це Де Еф добави още една "черна точка" в оценките за Бундесвера с констатацията, че "казармите в Германия, от Фленсбург до Алгау, от Кьолн до Котбус, са в окаяно състояние."
Армията на Германия наброява малко над 180 000 души. Материалната база на Бундесвера включва над 4600 бронирани и 11 500 небронирани и защитени машини. Военновъздушните сили , сухопътните войски и флотът заедно имат над 250 хеликоптера и повече от 300 самолета. Военноморските сили разполагат с над 50 кораба и катера, става ясно официалната страница на министерство на отбраната.
Във време, когато например безпилотните самолети и изкуственият интелект стават все по-важни, армиите не могат да се сравняват само въз основа на числеността на войниците и танковете, казва пред Зюдвеструндфунк военният експерт Густав Гресел от Европейския съвет за външна политика.
Той измерва също така оперативната способност на армиите по това доколко синхронизирани са действията им на терен – във взаимодействието на бойна техника и жива сила. И посочва, че в Бундесвера има "пропуски в способностите", например технически проблеми с радиооборудването и безпилотните летателни апарати. Гресел поставя германската армия на „средно“ европейско равнище. Което едва ли е комплимент за въоръжените сили на двигателя на европейската икономика.
Проточилата се война в Украйна направи необходимостта от боеспособна армия осезаема и за много хора в Германия, казва пред Зюдвеструндфунк заместник-председателят на Федералната асоциация на германските въоръжени сили подполковник Марсел Бонерт.
Събитията не чакат уж добре обмислените и очертани планове да бъдат реализирани. Това, което стана в Украйна, като че остави на заден план чудесното намерение Европа да разполага със "Система за въздушен бой на бъдещето" (FCAS), каквато през 2019 г. Франция и Германия си поставиха за цел да разработят. И която трябва да влезе на въоръжение през 2040 година. Само че война в Европа се води днес. Поради което ВВС на Германия явно ще се насочат към сдобиване с вече налични и работещи оръжия като Ф-35.
Дългогодишното ограничаване от Берлин на разходите за отбрана винаги излиза на преден план при кризисни ситуации. А Ер Де припомня, че през 2020 г. Германия е била на 16-то място по разходи за отбрана в ЕС като дял от БВП – 1,1%. За сравнение намиращата се на първо място Гърция дава 2,6% за въоръжените си сили. При сравняване на това каква част от населението е ангажирано в отбраната, Гърция отново е "шампион“ – 1,34% от гърците служат в армията. В Германия делът е 0,23 процента.
Не само Германия, голяма част от Европа също се въздържа от харчене на пари за отбрана. Все пак има някакво раздвижване - страните от ЕС инвестират повече, отколкото преди. От 1999 г. насам те са увеличили разходите си за отбрана с 20 %, сочат данни на Европейската комисия.
При сравняване в международен план на "обгрижването" на отбраната този уж оптимистичен ръст се оказва нищожен. За същия период САЩ са увеличили инвестициите си за отбрана с 66%, Русия - с 292%, а Китай - с 592 процента.