Те бягат от мобилизацията в Русия. Страхуват се, че могат да бъдат изпратени на фронта да се бият против волята им. Екип на ДВ се срещна с избягали в Казахстан руснаци и разговаря с тях за мотивите и бъдещите им планове.
Границата между Русия и Казахстан е над 7 хиляди километра и на нея има изградени цели 51 гранични пункта. Това е и най-дългата граница на Русия със съседна държава. От 21 септември, когато Кремъл обяви военна мобилизация в страната, на пунктовете, намиращи се най-близо до Петропавловск и Уралск в Казахстан, се извиват километрични опашки на руска територия.
Какво точно се случва на границата?
Границата с Казахстан преминават предимно млади хора от Русия. Вече на казахска територия някои от тях показват снимки и видеоклипове, документиращи случващото се на границата. Мъж на средна възраст и момче на около 18 години разказаха на ДВ, че на граничния пункт откъм Русия имало 500-600 коли. Те потвърждават, че веднага след обявяването на мобилизацията всички самолетни билети бързо били свършили, въпреки че цените им скочили многократно - от 100 до 300 хиляди рубли в една посока.
Игор, компютърен програмист от Самара, който е прекосил пеша границата между Казахстан и Русия, споделя, че съпругата и двете му деца са останали в родния му град. Той е чакал 12 часа на опашка, за да мине границата. "Отивам в Уралск. Мои познати вече са получили призовки. Страхувам се да се бия, не искам да убивам и не искам да бъда убит", споделя Игор.
Запитан дали подкрепя действията на Кремъл срещу Украйна, той казва, че няма да коментира. Игор планира да работи дистанционно от Уралск и да следи какво се случва в родината му. "Ще се върна веднага щом ситуацията се промени", казва той и отива при таксиметровите шофьори, които се намират наблизо.
Рано сутринта пред хотел в Алмати, най-големия град на Казахстан, спира такси. Четирима млади руснаци между 20 и 25 години бързо вадят чантите си и тръгват да се настаняват. Един от тях е от град Тула, а останалите - от Москва. Компютърни специалисти са и работят дистанционно. Двама от тях имат собствен бизнес. Един от тях се престрашава и казва, че са напуснали Русия заради мобилизацията. "Официално се водя на работя в Русия. Все още не знам как мога да получа разрешение за престой тук." "Планираме да регистрираме фирма", казва друг от тях.
"Видях съобщения в Телеграм, че Киргизстан и Узбекистан търсят IT-специалисти, ще правят технопаркове, стартират различни проекти. Може би ще отида там", споделя трети от групата.
В Казахстан пристигат много подобни млади хора. Някои са дошли със семействата си, други - сами. Но не всички остават тук за постоянно. Някои просто искат да разгледат мястото, преди да продължат по своя път нататък.
Рискуват ли насилствено връщане?
Младите, пристигащи в Казахстан, обикновено попадат във втората и третата вълна на мобилизацията в Русия. Сред тях има и такива, които се тревожат, че може да бъде приет закон за издирване на мобилизирани руски граждани. Младежите се чудят дали казахстанските власти биха ги депортирали, ако това се случи. В законодателството на страната не се предвижда депортиране на чужденци конкретно заради мобилизация в друга държава.
90 дни максимален престой
По официални данни в момента в Казахстан се намират 20 хил. руснаци. От началото на 2022 г. в страната са влезли 1,66 млн. граждани на Русия, от които 1,64 милиона отново са я напуснали.
От външното министерство на Казахстан припомнят, че граждани на чужди държави нямат право на неограничен престой в страната. След пристигането си в Казахстан, гражданите на страните от Митническия съюз, като Русия, Казахстан и Беларус, трябва да се регистрират в рамките на 30 дни. А позволеният престой в страната е не повече от 90 дни от датата на влизане.