Има ли шанс Западът срещу руско-китайската мечка-дракон?

Докато в Европа бушува война, на Изток продължават да си плетат взаимоотношенията. На срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Самарканд китайският и руският президент показаха желанието си да се подкрепят взаимно и да заздравят връзките си в разгара на кризата със Запада. Преразглеждането на международния ред, което вече е в ход, поставя въпроса ще бъде ли изпълнен социалният договор на демокрациите (защита, богатство, свобода) и няма ли да се наложи западният свят да преформулира концепцията си за демокрация. Това казват в интервю за списание Atlantico Флоран Пармантие, доктор на политическите науки, преподавател в Парижкия институт за политически изследвания и Мишел Руими, икономист и директор и на мозъчния тръст SPAK.

ATLANTICO: Шанхайската организация за сътрудничество се събра в много специален контекст и демонстрира своето единство. Каква е тежестта на тази организация в момента (по отношение на население, икономика, иновации, военна и дипломатическа сила) в сравнение със Запада?

Флоран Пармантие: Шанхайската организация за сътрудничество, или ШОС, е група от държави, чиято цел е да се бори срещу "екстремизма, тероризма и сепаратизма", и чиято устойчивост се е увеличила значително след създаването ѝ през 2001 г. Първоначално тя имаше 6 членове (Русия, Китай, Киргизстан, Казахстан, Таджикистан и Узбекистан), с две вълни на разширяване, през 2016 г. (Индия, Пакистан) и през 2021 г. (Иран). Вероятни са други вълни на разширяване, доколкото няколко държави са изразили интерес да се присъединят към институцията, включително Турция, Египет, Афганистан или Монголия. Турция със сигурност е специален случай, тъй като тази страна също е член на НАТО.

ШОС е една от регионалните организации, създадени по инициатива на Русия, като Евразийския икономически съюз и Организацията на договора за колективна сигурност; BRICS е друга организация, насочена към противодействие на западното влияние, включително Китай, Русия, Индия, но също така Бразилия и Южна Африка.

Тяхната тежест на международната сцена е много важна, ако вземем предвид, че тази организация обединява двете най-населени страни в света (с всички членове, 40%), икономики с висок потенциал (30% от световната икономика по паритет на покупателната способност ), което не означава, че тази група не страда от собствените си слабости.

Мишел Руими: Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) е междуправителствена организация, съставена от 9 държави (Китай, Индия, Иран, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Пакистан, Русия и Таджикистан), чиято цел е да гарантира взаимната сигурност на своите държави-членки и да се даде възможност за тяхното икономическо развитие и политическо и военно сътрудничество. Като насърчава митническия съюз на своите членове, ШОС създава компактна и обединена търговска зона, която осигурява трансфери и търговия в Евразия.

Въпреки малкия брой членове в сравнение с много други международни организации, ШОС представлява значителна група в географско отношение(малко над 34 милиона km², или около 25% от повърхността на света), която обединява най-голямата държава в света (Русия) и двете най-населени (Индия и Китай).

Икономически, членовете на ШОС събират около 20% от световните петролни ресурси, 40% от природен газ и въглища и 30% от уран. Съставен от развиващи се страни, неговият брутен вътрешен продукт (БВП), изразен в стандарти за покупателна способност, представлява малко над 20% от световния БВП, докато населението представлява малко над 40%.

Това е търговска и военна сила, далеч превъзхождаща Европейския съюз и САЩ, чийто съответен дял в световния БВП е близо 16-16,5%. Въпреки че Съединените щати и Китай са приблизително с еднакъв размер по отношение на БВП, техният БВП/глава от населението се различава с коефициент 4.

ATLANTICO: До каква степен членовете на Шанхайската организация за сътрудничество, начело с Китай и Русия, могат да станат значими и да заемат централно място на световната сцена в различни сектори?

Флоран Пармантие: Икономически страните-членки на тази организация имат значителен потенциал за растеж и разполагат с много ресурси. Тази организация обаче все още е слабо институционализирана, което намалява ефективността на сътрудничеството между членовете. Освен това съвместното включване на Индия и Пакистан прави тази група по-хетерогенна, намалявайки възможностите за по-нататъшно проучване. Дилемата за разширяването се среща и тук, както в контекста на европейската интеграция.

В действителност Русия може да се позиционира като тази незаменима страна за задоволяване на китайските и индийските интереси: тя поддържа близки отношения с първите, но и с вторите, особено по отношение на военното сътрудничество.

Мишел Руими: В Източна Европа светът се опитва да се прекомпозира. Регионът беше разтърсен от голямото събитие в края на 20-ти век: разпадането на СССР. Освен това Китай и Русия имат регионална загриженост: страните от Централна Азия са твърде слаби, за да се справят с нарастването на екстремизма на техните територии.

Въпреки това, ако е трудно да си представим, че тази организация би представлявала, особено за Русия и Китай, инструмент в услуга на тяхната обща опозиция срещу хегемонията на американската власт, фактът си е факт: организацията може да служи като реле за по-глобални амбиции. По този начин през последните години този орган, първоначално предназначен да стабилизира Централна Азия, все повече се използва, както от Москва, така и от Пекин, като вектор, насочен към ограничаване на американското влияние в международен и регионален план и към структуриране на друг свят, обърнат към Пасифика.

Всъщност организацията служи по-специално като "резонансна кутия" за Русия, чието влияние беше подкопано от падането на Съветския съюз. Няколко изявления на ШОС отразяват опасенията на Русия, по-специално тези, които заклеймяват интервенциите, направени в името на правата на човека, като намеса във вътрешните работи на държавите.

Въпреки това, ако китайско-руският съюз намира конкретен израз чрез ШОС, чиято движеща сила са Пекин и Москва, то отношенията между двете автокрации не са прости.

ATLANTICO: Ако погледнем назад във времето, ще може ли Западът да се изправи срещу руско-китайската "мечка-дракон" през 21 век?

Флоран Пармантие: Срещите на ШОС са възможност за политическото ръководство да предаде няколко послания на международната сцена: Русия възнамерява да покаже, че не е изолирана от останалия свят, както лесно вярват западняците; Тук Китай може да разчита на важна държава в съперничеството си със Съединените щати. Поради няколко причини Китай се интересува от по-тясно сътрудничество с Русия: търговия, космически и отбранителен сектор, присъствие в Арктика... Желанието за многополярност след десетилетия на американска хегемония е силно в някои държави. Китайско-руският съюз обаче е крехък, защото не е лишен от скрити мотиви и от двете страни, особено на определени места, където геостратегическите интереси се припокриват. И както Китай, така и Русия показват сериозни признаци на демографска нестабилност: с други думи, ако се придържаме към класическия въпрос, ще остарее ли Китай, преди да стане богат?

Силата на Запада ще се състои както в способността му да се бори срещу вътрешната фрагментация на обществата си, така и в способността му да изгражда нови съюзи и да слуша своите партньори.

Мишел Руими: Международният ред е във фаза на преход, в която се появяват два центъра на власт: Съединените щати и Китай. В настоящия контекст Китай трябва да избягва всеки сценарий на вътрешна икономическа и социална нестабилност и в същото време да се изправи пред раздвоението на световната система. Освен това, в условията на крайна изолация на страната от Запада и след военните неуспехи на бойните полета в Украйна, политическото, икономическото и финансовото оцеляване на Русия ще зависи до известна степен от Китай. Следователно е правдоподобно да се счита, че Русия, която иска отново да стане велика сила и да си възвърне аурата на световната сцена, спешно се нуждае от мощен съюзник, докато Китай търси лоялен партньор с регионална проекция на сила, за да подкрепи своето глобално влияние и да укрепи регионалните мрежи в Евразия и извън нея.

Следователно китайско-руската двойка не е нито традиционен съюз според западните концепции, нито споразумение, нито "брак по сметка", а временни асиметрични отношения, в които Китай основно задава тона, но остава заинтересован от суровините, космическия сектор и отбраната на Русия, както и чрез присъствието ѝ в Арктика ("хищническо" поведение).

Вместо това Китай и Русия предприеха тактическо сближаване, за да управляват заедно несигурната преходна фаза на раздвоението и да осигурят вътрешната си стабилност, която е от съществено значение за тяхното оцеляване. Основният общ знаменател е не само целта да се демонстрира надежден противовес на глобалната мощ на Съединените щати, но и да се създаде смислена евразийска свързаност в отговор на морското господство на САЩ в Индийско-Тихоокеанския регион и в дългосрочен план в Арктика. Двете страни ще трябва да намерят справедлив баланс пред риска от потенциална конкуренция, която може да възникне между тях, което да доведе до разбалансиране на силите в ущърб на Русия.

Това сближаване обаче може в бъдеще да не се ограничава само до Китай и Русия, а може да се разшири и интегрира други участници. Множество развиващи се страни гледат под лупа резултатите от западното лидерство и или ще подкрепят това китайско-руско сближаване, или ще се присъединят към него.

От своя страна, тъй като няма възможност, Западът цели да изолира напълно Русия. Ако въздействието на санкциите е тежко за Русия, то остава твърде ограничено, тъй като не става дума за "глобален режим". Въпреки това, в желанието си да бъдем упорити сами - никоя страна в Африка, Латинска Америка или АСЕАН не е наложила санкции срещу Русия - рискът е да видим Запада да се изолира на свой ред.

ATLANTICO: Изправен пред сегашните си недостатъци, какво трябва да направи Западът, за да се увери, че ще се справи с конкуренцията за десетилетия напред?

Мишел Руими: Преди всичко това е въпрос на оцеляване, на международно доверие в една силно нестабилна глобална система. Русия и Китай приемат, че световният ред претърпява системна трансформация, чийто резултат е непредсказуем и който вероятно ще има различни непредвидени негативни последици за руските и китайските интереси.

Проблемът на западняците се основава на догмата, че "добрият закон" преобладава при всички обстоятелства. На политическо ниво и в международните отношения тази доктрина се изразява в идеята, че демокрациите винаги триумфират над тираниите. Превръща се във форма на арогантност към определени държави, като им се налагат определени идеи и принципи и в крайна сметка ги заставят да вярват, че светът мисли като Запада.

Всъщност това не е така. Когато погледнем ретроспективно историята, забелязваме, че от 90-те години на миналия век на международната сцена броят на демокрациите е в упадък (никаква смяна на режима не води до появата на нови демокрации) и че влиянието на Съединените щати бързо намалява. Можем да видим в това вече започнало премоделиране на международните отношения, особено след като например Русия и Китай са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН. Тази позиция им придава значителна дипломатическа тежест и води до парализиране на функционирането на организацията, принудена да се крие зад морални пози, които са напълно неефективни.

Следователно Западът трябва да преосмисли позицията си и да преформулира концепцията за демокрация в светлината на икономическите и социални проблеми, настоящи и бъдещи.

ATLANTICO: Някои тежки тенденции, като населението, изглеждат трудни за преодоляване. Може ли Западът да се справи, като заложи на други проблеми?

Флоран Пармантие: Наистина, Западът неизбежно ще съставлява все по-малка и по-малка част от световното население, богатство и власт. Въпросът е в правилното управление на тези различни трудности, тези "тежки тенденции", за които говорите.

Развиването на способност да се изправяте срещу различни заплахи, е най-важното нещо. Изправени пред множество рискове от фрагментация, ще бъде ли изпълнен социалният договор на демокрациите (защита, богатство, свобода)? Още повече, че американците, както и европейците, трябва да се съобразяват с интересите и възприятията на своите партньори. И европейците трябва да укрепят своя отбранителен капацитет, доколкото авторитарен лидер като Тръмп може да се върне на власт в Съединените щати.

Мишел Руими: В този променящ се свят целта на западните страни би била, като отбелязват настоящите дисфункции, да си представят Нов свят, нови системи на икономическа мисъл, генератори на приобщаващ растеж, като вземат предвид проблемите между поколенията.