Европа е изправена пред "безпрецедентни рискове" за доставките си на природен газ тази зима, след като Русия спря повечето тръбопроводни доставки и може да се окаже, че Старият континент се конкурира с Азия за вече оскъдния и скъп втечнен газ, който идва с кораби, заяви Международната агенция по енергетика, цитирана от Associated Press.
Базираната в Париж агенция заяви в тримесечния си доклад за пазара на природния газ, публикуван в понеделник, че страните от Европейския съюз ще трябва да намалят употребата му с 13% през зимата в случай на пълно спиране на доставките от Русия на фона на войната в Украйна. Голяма част от това намаление би трябвало да дойде от поведението на потребителите, като намаляване на термостатите с 1 градус и регулиране на температурите на бойлера, както и индустриално и комунално консервиране, се казва в доклада, цитира news.bg.
В петък ЕС се съгласи да наложи намаляване на потреблението на електроенергия с поне 5% по време на пиковите часове на цените.
Малко количество руски газ все още пристига по тръбопроводи през Украйна до Словакия и през Черно море, Турция и България. Два други маршрута, под Балтийско море до Германия и през Беларус и Полша, са затворени.
Друга опасност би било застудяване в края на зимата, което би било особено предизвикателно, тъй като подземните запаси от газ текат по-бавно в края на сезона поради по-малкото газ и по-ниското налягане в хранилищата. ЕС вече е попълнил запасите си до 88%, на фона на целта си от 80% преди зимата. МАЕ предположи, че те трябва да се запълнят до 90%, ако се развие най-лошия сценарии.
Предприятията в Европа вече са намалили използването на природен газ, понякога просто като изоставят енергоемки дейности като производство на стомана и торове, докато по-малките предприятия като пекарните усещат сериозно повишение на разходите си.
Високите цени на газа, който се използва за отопление на домове, производство на електричество и множество промишлени процеси, доведоха до рекордна потребителска инфлация от 10% в 19-те страни от Еврозоната.
Европейските правителства и енергийни компании компенсираха голяма част от руския недостиг чрез закупуване на скъпи доставки на втечнен природен газ (ВПГ), който идва с кораби от страни като САЩ и Катар и чрез получаване на увеличени доставки по тръбопроводи от Норвегия и Азербайджан.
Целта е да се предотврати спадането на нивата на съхранение до такава степен, че правителствата да трябва да ограничават газа за бизнеса. Хранилищата за газ трябва да останат пълни с над 33% от обема си, за да се предотврати риск от недостиг, ако има късно застудяване.
По-ниските нива също биха затруднили Европа да презареди хранилищата следващото лято, докато по-високите резерви в хранилищата биха помогнали за намаляване на изключително високите цени.
Европейските лидери казват, че намаляването на руския газ е енергиен шантаж, насочен към оказване на натиск върху правителствата заради подкрепата им за Украйна и санкциите срещу Москва.
След като Русия спря доставките на газ през тръбопровода "Северен поток 1", минаващ под Балтийско море към Германия, той и паралелният "Северен поток 2" - построен, но така и не пуснат в експлоатация, след като Германия отказа да го сертифицира - бяха повредени при подводни експлозии, които според европейските правителства са умишлени.
Търсенето на втечнен газ повиши цените и намали предлагането до степен, в която по-бедните страни в Азия не могат да си го позволят. Бангладеш преживява широко разпространени прекъсвания на електрозахранването, докато Пакистан е изправен пред постоянни прекъсвания на тока и въведе намалено работно време за магазини и фабрики, за да пести електроенергия.
"Междурегионалната конкуренция в доставките на втечнен природен газ може да създаде допълнително напрежение, тъй като допълнителните европейски нужди биха оказали по-голям натиск върху други купувачи, особено в Азия, и обратно, студените периоди в Североизточна Азия биха могли да ограничат достъпа на Европа до втечнен природен газ", каза агенцията.
Газовата криза в Европа също лиши азиатските страни от ограничения брой плаващи терминали за регазификация, които се очакваше да играят основна роля при вноса на ВПГ в Югоизточна Азия. Европа е осигурила 12 такива плаващи терминала и планира да придобие още девет.