През юли 1799 година в Розета, пристанищен град на Нил, френски войници вадят от развалините на полуразрушена стена една на пръв поглед съвсем невзрачна каменна плоча, по чиято повърхност се виждат три колонки с надписи. Нито един от мъжете, които тогава участват в египетския военен поход на Наполеон (1798-1801 г.) и тъкмо се подготвят за битка срещу войските на Османската империя, дори и не подозира какво съкровище държи в ръцете си. Но скоро новината се разпространява като мълния.
Розетският камък: шифърът на йероглифите
Каменната плоча с височина 112 сантиметра и широчина 76 сантимерта се оказва фрагмент от значително по-голям скален блок. Но какво означават надписите, буквите и символите по нея?
При намирането ѝ плочата е силно повредена: липсват две трети от йероглифите по нея. Най-добре запазен е средният сегмент от текста, писан на древноегипетско демотическо писмо. От долната част на текста - вече на старогръцки език - също липсва голям фрагмент.
Но какво означават тези три текста? Дали са идентични съобщения на различни езици и шрифтове? Лейтенант Пиер-Франсоа Бушар, командир на Наполеоновия експедиционен корпус, е във възторг от находката и иска на всяка цена да разкрие загадката, която не му дава покой. Уведомява френските археолози, които са заедно с него в Египет, но и те не са в състояние да разтълкуват надписите. Затова предлагат да занесат находката във Франция за допълнително разследване. Победата на английските войски над французите през 1801 г. обаче осуетява този план. Победените французи трябва да предадат всички древни египетски артефакти. Така плочата от Розета пристига в Лондон като военна плячка. Днес тя все още е изложена в Британския музей.
Впоследствие изследователи от цяла Европа се опитват да разчетат загадъчните надписи. През 1802 г. шведът Йохан Давид Окерблад успява да разшифрова имената, изписани с демотическото писмо. Големият пробив обаче е дело на френския лингвист Жан-Франсоа Шамполион (1790-1832), който владее коптски език и отлично познава Египет и неговата култура. Шамполион открива, че знаците на демотическото писмо означават срички, а птолемейските йероглифи отразяват звуците на коптския език. "Така Шамполион успява да докаже, че зад йероглифното писмо стои коптският език. Именно по този начин той съумява да разшифрова йероглифите", казва в интервю за ДВ египтологът Кристиан Льобен.
Египетските йероглифи представляват изобразителна писменост, в която се използват човешки фигури, животни и предмети. Тази писменост се употребява от 3000 г. преди новата ера до 400 г. след новата ера. Скоро след това обаче никой вече не е в състояние да я разчете. Но откъде идва т.нар. Розетски камък? И за какво става дума в изписаните текстове?
Учените предполагат, че голямата плоча, отломък от която е находката от Розета, е била изработена около 196 г. пр.н.е. През същата година египетският синод на свещениците формулира така наречения "Декрет от Мемфис", който е написан така, че да могат да го четат три групи от населението: жреците - с помощта на йероглифите, чиновниците - на египетски език с демотическо писмо, а гръцките владетели на Египет - на древногръцки език. Във всеки храм в Египет е трябвало да бъдат издигнати идентични плочи с тези надписи.
Една от най-важните находки в историята
С помощта на плочата от Розета Жан-Франсоа Шамполион създава азбука на фонетичните йероглифи. Други учени я използват, за да преведат изцяло надписа.
И до днес Розетският камък се смята за една от най-важните археологически находки в досегашната история. Значението му е огромно - не само за науката. От 13 октомври 2022 г. голяма изложба в Британския музей в Лондон отдава почит на постиженията на изследователите - точно 200 години след разшифроването на йероглифите.
Автор Щефан Деге