„Зърнената капитулация“ на Путин. Защо Русия се върна към сделката
© Виталий Портников
Когато на пресконференция след срещата на върха на лидерите на Азербайджан, Армения и Русия, Владимир Путин обяви спирането на участието на Русия в зърненото споразумение, провалът на споразуменията и блокирането на украинските пристанища може би изглеждаха неизбежни. Освен това Путин непрекъснато търсеше причина да излезе от сделката. Руският президент прави това буквално от първия ден, заявявайки, че всъщност украинското зърно се доставя на Запад, а не в бедните страни.
Желанието на Путин да откаже участие в зърненото споразумение стана особено очевидно след експлозията на Керченския мост. Тогава руският президент каза, че кораб-зърновоз, участващ в Черноморската инициатива за зърното, може да бъде използван за доставка на експлозиви и че ако разследването докаже участието на такъв кораб във взривяването на моста, Руската федерация ще се оттегли от споразумението. Но или не беше намерен необходимият зърновоз, или плановете се промениха, но Путин се върна към идеята за оттегляне от споразумението едва след атаката срещу корабите на Черноморския флот в залива на окупирания Севастопол в края на октомври.
Тогава отново възникна темата за зърновоз, от който се твърди, че са пуснати дронове, които удрят руски кораби. Но когато обяви оттеглянето си от споразумението, Путин вече не спомена никакви зърновози: според новата версия на събитията дроновете са минали по маршрута на „зърнения коридор“. След тези думи отново стана ясно, че това е просто повод за отказ от споразумението, а не реална причина
Извън сделката за зърно Русия издържа само четири дни, връщайки се към изпълнението на споразуменията след контакти между турския министър на отбраната Хулуси Акар и руския министър на отбраната Сергей Шойгу. Подновяването на споразумението в Русия обясниха с някакви „гаранции за сигурност“ от Украйна. Киев веднага отрече информацията, идваща от самия Путин.
Защо руският президент направи крачка назад? Путин, очевидно, може да бъде заинтересован от спиране на износа на украинско зърно. Първо, защото украинският бюджет ще загуби приходи, и второ, защото по този начин ще се създадат предпоставки за глад в „глобалния юг” (страните от Африка, Латинска Америка, както и развиващите се страни от Азия. – Ред.). Гладът винаги е мащабна миграционна криза в Европа, а мащабна миграционна криза е падане на правителства или най-малкото засилване на влиянието на онези политически сили, които отдавна симпатизират на Кремъл.
Но в същото време руският президент не би искал да носи отговорност за тази криза. Той би искал да направи всичко възможно, за да поддържа нормални отношения с лидерите на страните от „глобалния юг“, които все още подкрепят Русия или поне остават неутрални във войната между Русия и Украйна. Всъщност затова Путин първоначално се съгласи на зърнената сделка.
Ако Русия се оттегли от споразумението, защото Украйна е нападнала нейните кораби, тогава Украйна е виновна за провала на споразуменията: Москва направи всичко възможно, а Киев не е осигурил безопасността на маршрута и го е използвал за военни цели. Но ако след руското изявление Турция, ООН и Украйна решиха да продължат да изпълняват споразумението, тогава отговорността отново е върху Русия, а не Украйна.
Кремъл явно не е могъл да предвиди подобна стъпка от партньорите в зърнената сделка. Но напразно. В края на краищата всъщност в Истанбул бяха подписани не едно, а две отделни споразумения. И ако Русия се оттегли от договора, подписан от нейни представители, то за Украйна това не е причина да се оттегли от договора, към който се присъедини Киев.
Освен това, провалът на споразумението за зърно е удар по политическата репутация на неговия действителен архитект, Реджеп Тайип Ердоган, че още и в навечерието на президентските избори. Ердоган, който явно не може да се похвали с икономически постижения през последния период от президентството си, иска да се "продаде" на избирателите като глобален лидер и миротворец. Зърнената сделка е единственото споразумение, постигнато по време на войната и тук заслугата на Ердоган е безусловна.
Трябва ли Путин да рискува със специалните си отношения с Ердоган в ситуация, в която Турция не е наложила санкции срещу Русия и дори се е превърнала в своеобразен хъб за руските олигарси и чиновници – заместител на западния стандарт? Да се влошават отношенията със страните от „глобалния Юг“, да се кара с Ердоган, да се поема отговорност за провала на зърнените споразумения явно не е в интерес на Путин. Вероятно затова руският президент трябваше да отстъпи. Поредното изнудване се оказа поредният блъф.
Източник: vot-tak.tv
Бесарабски фронт