Русия получава милиарди от износа на петрол. Таванът от 60 евро за барел, приет от ЕС, Г-7 и Австралия, ще принуди Кремъл да продава черното си злато на цени, по-ниски от пазарните. Това ще свие и парите за войната.
Украински източници смятат, че тази мярка ще нанесе тежък удар на руската икономика, както и на военната машина на Путин. След постигнатото от Европейския съюз споразумение, към него се присъединиха и страните от Г-7, както и Австралия. Приет бе ценови таван от 60 долара на барел за руския петрол, който се транспортира по море. Мярката трябва да влезе в сила в понеделник на 5 декември.
Ценовият таван цели да ограничи приходите на Москва от продажбата на петрол и да предотврати скок на световните цени. В Г-7 влизат САЩ, Канада, Германия, Франция, Великобритания, Италия и Япония. Освен стабилизацията на световните енергийни пазари, мярката се стреми да ограничи отрицателното въздействие на войната, водена от Владимир Путин, върху по-бедните страни.
Значително намаление на приходите за Русия
С таван от 60 долара за барел ЕС иска да принуди Русия да продава суровината на цени, по-ниски от пазарните, на клиенти от други държави. Това прави по около 57 евро за 159 литра или с до 9 евро по-ниско от последната актуална пазарна цена на руския суров петрол "Уралс".
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ограничението на цените ще "намали значително" руските приходи. Според нея това ще помогне и за стабилизиране на цените на енергията, което ще е от полза за развиващите се икономики.
В плана се призовава ценовият таван да бъде преразглеждан на всеки два месеца. Той винаги трябва да е с поне 5% по-нисък от средната цена, определена от Международната агенция по енергетика (МАЕ). Горната граница за руската течна суровина идва като допълнителна мярка към петролното ембарго, прието от ЕС през юни тази година. То предвижда забрана за купуване, внос или реекспорт на суров петрол и някои петролни продукти от Русия. Мерките влизат в сила от 5 декември за суровия петрол и от 5 февруари 2023 г. за останалите петролни продукти. Предвидени са и някои изключения за страни като България и Унгария.
Трудните преговори
Преговорите се оказаха по-трудни от очакваното. Полша, първоначално и с подкрепата на балтийските страни, настояваше за горна граница, която да е под 30 долара за барел. Предполагаемите производствени разходи са между 20 и 40 долара. Предложението на Варшава получи и подкрепата на Украйна, а страни като Гърция и Малта се обявиха против него. Те се опасяват, че прекалено нисък ценови таван може да доведе до фалит на компании, базирани у тях. Споразумението дава възможност на европейските морски превозвачи да продължават да транспортират руския петрол с кораби.
Вашингтон приветства споразумението на ЕС: "Вярваме, че ограничението на цените ще има желания ефект - ще ограничи възможността на Путин да печели от продажбата на петрол и ще намали възможността му да продължи да използва тези пари за финансиране на военната си машина", заяви директорът по комуникациите на Съвета за национална сигурност Джон Кърби.
Реакциите от Русия
Критики към мерките дойдоха от Москва. Руският експерт по външна политика и депутат от Думата Леонид Слуцкий коментира, че по този начин ЕС застрашава енергийната си сигурност. Според него целта е да се "задоволят амбициите на отвъдокеанските партньори", е заявил Слуцкий, цитиран от държавната агенция ТАСС.