Карл Нехамер в ролята на Виктор Орбан
© Виталий Портников
Решението на Австрия да блокира влизането на Румъния и България в Шенгенското пространство за пореден път показа колко трудни и драматични са отношенията между страните от „стара” и „нова” Европа дори след присъединяването на последните към Европейския съюз.
Често говорим за конфронтацията между Европейския съюз и Унгария: Будапеща успява буквално еднолично да блокира съвместни решения относно отпускането на помощ за Украйна, петролното ембарго или включването на руския патриарх Кирил в списъка със санкции. Но в случая с България и Румъния в ролята на Унгария беше Австрия, а Унгария се опитваше да разубеди ръководството на съседната държава.
Но Виктор Орбан загуби спора си с Карл Нехамер – почти по същия начин, по който Карл Нехамер почти винаги губи спора си с Виктор Орбан.
Защо?
Ами защото Нехамер се ръководеше от същите мотиви като Орбан. Федералният канцлер на Австрия, който беше вътрешен министър на страната, иска да докаже на своите избиратели, че се придържа към твърда миграционна политика. И точно заради това реши да пренебрегне факта, че и Румъния, и България изпълняват всички необходими условия на Европейския съюз. Както впрочем и Хърватия, която беше приета в Шенген.
Австрийският канцлер не възрази срещу Хърватия, а Виена сериозно се аргументира, че това решение ще помогне на австрийските туристи да избегнат задръстванията по пътя към адриатическото крайбрежие. В Австрия не обърнаха внимание на очевидните проблеми с бежанците по хърватските граници. А други страни от ЕС предпочетоха да забравят за неотдавнашния скандал с незаконното и насилствено експулсиране на бежанци на границата на Хърватия с Босна и Херцеговина, като вместо това насочиха критиките си към Румъния и България. Но Шенген е за гражданите, не само за туристите.
Този обрат на австрийската политика изненадва дори моите колеги във Виена. Редакционна статия във Wiener Zeitung ни напомня, че Австрия – също почти сама – постоянно изисква от партньорите си в Европейския съюз да предоставят реална перспектива за членство в ЕС на страните от Западните Балкани. Но ако Виена е готова да види албанци или сърби в Европейския съюз, защо не е готова да види българи и румънци в Шенген?
Това, разбира се, е риторичен въпрос.
Много добре разбираме за какво е мислил Карл Нехамер, когато обеща България и Румъния да се присъединят към Шенген. Но решението му добавя аргументи към противниците на Австрия по въпроса за Западните Балкани. Защото ако Австрия не иска да вижда в Шенген страни, които са изпълнили всички необходими условия за това, тогава защо трябва да мислим за разширяване на Европейския съюз за сметка на държави, които все още са далеч от параметрите на румънската и бългаарската миграционна политика?
След нахлуването на Русия в Украйна необходимостта от европейска солидарност стана очевидна дори за тези, които доскоро бяха скептични към перспективите на Европейския съюз и твърдяха, че страните от ЕС нямат нужда от брюкселската бюрокрация“ и определянето на формата на краставиците, продавани на европейските пазари. Оказа се, че има нещо по-важно от бюрокрацията и краставиците - обща заплаха. Ето защо, когато една от страните от Европейския съюз прояви пренебрежение към тази солидарност, това не може да не предизвика сериозно безпокойство.
Е, това ни напомня, че пътят на европейската интеграция за Украйна няма да бъде толкова прост. Аз дори не говоря за периода, когато реално ще станем пълноправни членове на ЕС.
Източник: infopost media
Бесарабски фронт