Интервюто, дадено от главнокомандващия на украинските въоръжени сили Валерий Залужни за списание The Economist, се превърна в една от основните теми в украинското информационно пространство. И не защото тезите, изказани от генерала, се различават по някакъв начин от изказванията, направени в разговор със същото издание на президента Володимир Зеленски или други украински политици и генерали (това е цяла поредица от разговори и колонки, освен министъра на отбраната на Украйна Олексий Резников даде пространно интервю за Guardian). Колумнистът Виталий Портников говори за това защо Валерий Залужни говори за дълга война и трудна победа.
Залужни, може би за първи път от дълго време, описа сложността на военните задачи, чиято ефективност определя шансовете на тези предложения, направени от политическото ръководство на страната. И той, и друг украински военачалник Александър Сирски призовават да не се подценява Русия. Такова подценяване, като правило, води до поражение.
И Залужни, и Зеленски, и Резников говорят за необходимостта от допълнителни ресурси за украинската армия. В Киев мнозина твърдят, че интервютата са се появили предимно заради необходимостта да се говори за ресурси. Но истинските разговори за военни доставки се водят в тишината на офисите, а не на страниците на списанията. Общественото мнение на Запад се формира не благодарение на текстове в бизнес издания, а поради човеконенавистническата политика на Русия: всяка нова атака, всяка нова къща и град, оставени без светлина и топлина, формират това мнение.
Следователно Залужни просто констатира факт: без значителна западна подкрепа ще бъде много по-трудно да се спечели войната срещу Русия, да се освободят нови украински територии. Затова в интервютата с украинските ръководители не се казва нищо за сроковете на войната, но се посочва възможността за нова масирана атака от страна на Русия, включително срещу Киев.
При това трябва да вземем предвид и факта, че четем интервюта на генерали, които са свикнали да мислят в логиката на битките, или, в случая на Зеленски или Резников, интервюта на хора, които са се заинтересували от политика съвсем наскоро, буквално в навечерието на победата на действащия украински президент на изборите през 2019 г.
Войната на Путин
С тези хора Путин води война на чекиста, който е сигурен, че победата във войната не е победа над армията, а победа над цивилното население, пълна дестабилизация на враждебна страна и създаване на условия за напускането и смъртта на повечето ѝ жители.
След провала на своя блицкриг Путин иска да спечели точно такава война и, изглежда, искрено не разбира защо трябва да спре военните действия и защо го упрекват за войната срещу жени и деца. Именно с жени и деца воюва днес Русия и нейният президент получава искрено удовлетворение от такава война. Удовлетворение на вампир.
Следователно не си струва да се разчита в обозримо бъдеще, че Путин ще поиска да прекрати войната и ще обсъжда мирните предложения на Зеленски. Дори няма да кажа, че за да се случи това е необходим военен успех. Военният успех е само гаранция, че на украинска територия няма да има руски войски и украинските градове няма да бъдат бомбардирани. Дори не гаранция, а надежда: гаранциите ще се появят едва след като Украйна влезе в НАТО и Кремъл разбере, че конфликтът с Украйна е военен конфликт с целия цивилизован свят.
Но осъзнаването на реалността е пътят към победата. Често чувам, че украинците „не трябва да се плашат“, иначе няма да оцелеят във войната. Но когато хората, които са в състояние на дълъг конфликт с жесток враг, очакват той да приключи скоро, ще се сблъскат с разочарование, деморализация и поражение. Само когато познавате и оценявате истината, можете да победите. Това, между другото, е другата важна разлика между украинците и руснаците.
Източник: vot-tak tv
Бесарабски фронт