Материалът на "Виртшафтсвохе" за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство започва с описание на 10-километрова опашка на границата между Румъния и Унгария. Камионите на спедиторската компания от Бавария "Дитрих Лоджистик" влизат и излизат от Румъния по 30 пъти на ден, пише авторката Карин Финкенцелер. Това означава 60 пъти чакане, 60 пъти 150 до 200 евро допълнителни разходи, от 9 000 до 12 000 евро на ден, пресмята раздразненият шеф на фирмата Ханс Улрих Дитрих. Да не говорим за безсмислените емисии въглероден двуокис, допълва той.
Всичко това можеше да е различно, ако на 8 декември Австрия не беше блокирала приемането на Румъния и България в Шенгенското пространство. Според изданието, въпреки резервите на Нидерландия, тя по всяка вероятност е щяла да се съобрази с волята на останалите страни.
Бизнесът протестира
Представители на австрийския бизнес, като Strabag, Spar, Erste Bank, Raiffeisen и други, са изразили съжаление за конфликта, а в някои случаи са изказали и неразбиране за поведението на правителството им. Гневът е стигнал и до германските предприемачи. "Черен ден за Европа, когато е необходима силна обединена Европа", коментира предприемачът Дитрих. Семейната му фирма развива дейност в Румъния от 1979 година, има 500 свои служители там и дотук е инвестирала 40 млн. евро.
Двустранната търговия между Германия и България доскоро е била на стойност около 9,8 млрд. евро, а с Румъния през 2021 г. - цели 33 млрд. евро. Сред най-важните германски инвеститори и работодатели в Румъния е "Континентал". През миналото лято компанията, която се занимава с производство на дисплеи, въздушни възглавници и други компоненти за автомобили, е приключила изграждането на изследователски център в Тимишоара на стойност около 20 млн. евро. Откритият през 2006 г. неин завод пък е бил разширен за трети път - инвестицията е за 40 млн. евро. В тази връзка "Виртшафтсвохе" посочва, че приемането на Румъния в Шенгенското пространство е щяло да улесни задачите на "Континентал".
Искането на Австрия за по-строги мерки срещу нелегалната имиграция като условие за присъединяване към Шенген се счита за неразбираемо и от предприемачите, и от политиците, дори в рамките на правителствената коалиция във Виена, коментира германското издание.
Ветото не е заради Румъния и България
Управляващият директор на германския химически гигант BASF за България и Румъния Андреас Лиер, който е и председател на Германската външнотърговска камара в Букурещ, коментира, че е в интерес на всички страни членки Румъния и България да се присъединят към Шенгенското пространство: "Всеки ще има полза - хората, промишлеността, Европа и европейската идея, ще се генерира и допълнителен растеж, което е важно точно сега." Дали това ще се случи през 2023 г., пита "Виртшафтсвохе". Австрийската министърка за Европа Каролине Едщадлер признава, че вотът "против" не е толкова заради България и Румъния: "Ветото не е насочено срещу отделни страни членки, а срещу една разбита система", заяви тя пред австрийската информационна агенция АПА в края на миналата година. Тя допуска, че до средата на 2023 г. ЕС може да сложи на масата "някои конкретни предложения и решения".