Отидете към основна версия

4 677 88

"Простихме се. Смятахме, че умираме": в Харков кошмарът е още жив

  • украйна-
  • кошмар-
  • цивилни жертви-
  • харков-
  • русия-
  • война-
  • въздушни удари-
  • северна салтовка

Местните хора започват да се завръщат

Снимка: БГНЕС/ EPA

Северна Салтовка е най-големият микрорайон на Харков, където преди началото на войната срещу Украйна са живели над 300 000 души. От руския обстрел междувременно са повредени над 4000 от блоковете, около една трета от зданията имат директни попадения от ракети. От началото на май, след контранастъплението на украинските части, местните власти започнаха да ремонтират повредените сгради - основно прозорците и покривите, което не изисква твърде големи разходи. „Искахме да опазим имуществото на хората и в бъдеще да ги върнем по домовете им", казва Евгений Пасенов от Харковския градски съвет.

Домовете приличат на изгорели кошери

Сега в Харков живее по-голямата част от населението, обитавало града и преди войната - над един милион души. Бизнесът възстановява дейността си, а автомобилите по улиците стават все повече. Но в Северна Салтовка си остава безлюдно - по информация на градските власти там всички сгради са повредени.

През пролетта блоковете с празни прозорци и почернели стени приличаха на изгорели кошери. Сега повече приличат на къщички за птици - по прозорците са наковани дъски. А колко са хората вътре може да се разбере в дни, когато се раздават хуманитарни помощи, казва местната жителка Ирина Петренко.

"Въздушният удар беше много мощен"

"Тук се омъжих, родих дъщеря си, училището ѝ беше тук", си спомня Ирина. "Това е детската градина, в която ходеше внучката ми. А тук се разхождахме - това е нашият парк, сядахме на пейка и ядяхме царевични пръчици."

Ирина била шивачка, мъжът ѝ работел в мебелна фабрика. Дъщерята със зетя и осемгодишната внучка живеели на съседната улица. Семейството на дъщерята заминало от Харков още в първите дни на войната, а Ирина и мъжът ѝ останали. Криели се в коридора, спели на смени. През нощта от прозореца жената виждала как изстрелват ракетите от страната на Русия, която е само на няколко километра - толкова близо, че руснаците използвали и миномети за обстрела.

Интензивните руски нападения срещу Северна Салтовка продължили през целия март. „Въздушният удар беше много мощен. Бяхме в коридора. Два стола, свещи. Даже дивата ни котка седна в ръцете ни. Ние с мъжа ми се простихме един с друг, казахме си, че се обичаме. Цял живот сме си говорили, че ще умрем в един и същи ден, защото аз няма да мога без него, а той - без мен. Решихме, че този ден е дошъл", спомня си Ирина.

На следващата сутрин съпрузите решили да се преместят поне в друг район на града. На тръгване Ирина измила пода. „Мъжът ми каза, че е безсмислено, а ето, че жилището ни оцеля", казва жената. „Пътувахме под обстрел. Съседният блок гореше. Висяха жици, търкаляха се камъни. Заобикаляхме ги. По пътя видяхме един ранéн таксиметров шофьор и убития му пътник - възрастен човек", спомня си Ирина.

Съпрузите си настанили в жилището на свой приятел, който се включил в териториалната отбрана. Ирина готвела за него и за неговите побратими и това я поддържало. "След това изпаднах в депресия - много исках да се прибера вкъщи", посочва Ирина.

Местните хора започват да се завръщат

Пенсионерката Раиса Лобанова останала през пролетта съвсем сама в целия 9-етажен блок. Тя обяснила на Ирина откъде да вземе вода и къде се получават хуманитарните помощи - нито един магазин не работел. Жените по цял ден разчиствали двора, пълен със счупени стъкла и рамки на прозорци.

Преди Ирина не познавала съседите си, а сега я поздравяват и хората от близките улици. Връщайки се у дома, Ирина се заела с благотворителна дейност - проучвала нуждите на съседите си, пишела списъци и раздавала хуманитарна помощ.

Местните хора започнали да се връщат в Северна Салтовка през септември - когато руският обстрел намалял, тъй като руснаците напуснали позициите си, обяснява Ирина. Хората се завърнали дори в тези домове, които не ставали за живеене, допълва тя.

Паралелно сред блоковете се виждат кранове, които работят по отстраняване на повредите по сградите. Няколко дори вече са възстановени, но никой не бърза да възстановява детските площадки. За няколко часа виждаме само две семейства с деца.

Бъдещето е неясно

От градската управа засега не могат да кажат колко от блоковете в Северна Салтовка няма да могат да бъдат възстановени. За целта трябва да се направят огледи и съставени експертизи. „Може икономическата експертиза да покаже, че ще излезе по-евтино да се построи нов блок", предполага Евгений Пасенов от Градския съвет.

Затова и не бързат с плановете за възстановяване на Северна Салтовка. Международните организации едва ли ще предоставят финансиране, защото войната все още продължава. По закон възстановяването на повредените сгради може да започне 90 дни след края на бойните действие, посочва представителят на местната власт. А всички, които вече поправят жилищата си, вършат това на собствен риск, допълва той.

Автор: Анна Соколова

Поставете оценка:
Оценка 3 от 25 гласа.

Свързани новини

Новини по държави: