Всички животни са красиви. Освен, може би някои. Но само защото техният вид не е толкова приятен за окото, като малко кученце или пухкаво зайче, не означава, че и те не се нуждаят от грижи и обич.
Така че „Обществото за опазване на грозните видове“ (да, такова съществува) започна кампания за спасяването на тези животни (много от тях застрашени). Любителите на грозни създания също така искат да насърчат младите хора да вземат присърце проблема с опазването на природата.
Те си търсят и нов „грозен“ талисман. Чрез обществено гласуване всеки може да даде своите симпатии за някое грозно животинче.
В кампанията са се включили и знаменитости, като Стивън Фрай и Саймън Пег, които са дали подкрепата си за мазната, лепкава, бодлива, воняща кауза.
Природозащитниците зад настоящия проект се надяват да насърчат младите хора да се включат в проектите за опазване на видовете, както и да повишат значението на някои от най-грозните животни – предизвикателство за нашата любов.
След като гласувалите изберат тяхното любимо създание, победителят ще бъде обявен на Британския фестивал на науката в Нюкасъл на 12 септември.
Твърде дълго всички сладки и пухкави животинки стоят под светлините на прожекторите. Заради тях стотици видове са изчезнали трагично, защото са били болезнено грозни.
Сега можете да помогнете на тези бедни, отритнати създания като изберете едно, което да застане на пиедестал като представител на всички други, които приличат на лоша шега на природата, но са част от животинското царство.
Ето някои от претендентите:
Маймуната е кръстена така заради впечатляващата си нос, който всъщност е любовен инструмент. Тя използва носа си като резонираща тръба, за да усили звуците, които издава когато вика женската. Колкото по-голям е носът, толкова по-впечатляващо е за бъдещата половинка. Когато се хранят обаче трябва да побутнат носа си настрани, за да могат да стигнат до устата си. Дългоносите маймуни са застрашен вид и единствените места, където може да бъдат видяни са горите от магрови дървета и блатистите местности на Борнео.
тази риба може да се срещне на дълбочина между 600 и 1200 метра, където налягането е няколко десетки пъти по-високо от това на повърхността. Нейният гелообразен вид й помага да плава, тъй като прекарва живота си в леко подскачане из морските дълбини. Въпреки че не стават за ядене рибите-сопол често биват улавяни в рибарски мрежи за лов на раци и омари, които живеят на една и съща дълбочина с грозното създание.
Ашолотълът е вид саламандър, който остава във водната през целия си живот и има невероятна способност да регенерира загубените си крайници. Тази странна кръстоска между Питър Пан и Х-мен е застрашена заради урбанизацията в Мексико Сити и замърсените води.
Най-уникалната характеристика на това животинче е продълговатата, свинска муцуна, която работи като шнорхел, което позволява на костенурката да диша, докато останалата част от тялото й остава под вода.
Срамните въшки са били наоколо над 3 милиона години, но са застрашен вид поради нарастващите хигиенни навици на хората по света. Те живеят в груби косми и мигли.
Европейската змиорка е заплашена от свръхулова и промените в околната среда. По време на своя необичаен жизнен цикъл тя променят цвета си - от прозрачно жълто до тъмно сиво.
Този плужек прави скокове когато е в опасност, за да избяга от хищниците с бързо движение. Той живее главно в Северна и Южна Америка.
Тази жаба е най-голямата водна жаба и се среща само в езерото Титикака в Южна Америка. Многобройните гънки в кожата й позволи да диша под вода, без да се налага да изплува за въздух. Латинското му име буквално се превежда като "воден скротум".
Това „нещо“ не е точно прасе, но се храни се с тиня от морското дъно. Въпреки отвратителния му вид, има хора, които го намират за очарователно и биха дали какво ли не, за да яде тиня в техния аквариум.
Това плешиво създание е известно още и като пясъчно куче. То живее в части на Източна Африка и е един от малкото бозайници, които имат почти студенокръвен метаболизъм. Интересен факт е, че няма рецептори за болка по кожата.
Това създание е наричано още мадагаскарска ръконожка и е полумаймуна. Първоначално мислен за гризач, през 1860 г. станало ясно, че ай-ай всъщност е тясно специализиран вид лемур.