Западните медии се спират обстойно на изненадващото и необявено предварително посещение на президента на САЩ Джо Байдън в Киев вчера и правят изводи какви послания е целял да отправи с него Вашингтон към Украйна, Русия и западните си съюзници, предаде БТА.
Вестник "Ню Йорк таймс" определи пътуването на Байдън до Украйна като "сюрреалистично и тайно". Според изданието целта на визитата е била да демонстрира американската решимост да помогне за разгрома на руските сили. Вестникът описва пътуването на президента на САЩ с влак от Полша към Киев и посочва, че във извършващата тайното пътуване композиция са се намирали президентът Байдън и екип от съветници, придружавани от въоръжени и изнервени агенти на Сикрет сървис.
"Ню Йорк таймс" коментира, че пътуването на Байдън до Украйна е елемент от все по-директното противопоставяне на Путин. “Различаващите се в значителна степен възгледи за света на президента Байдън и президента на Русия Владимир Путин ще станат ярко видими“. Според вестника визитата на Байдън на първо място е целяла морална подкрепа на украинците "в разгара на мрачната зима на прекъсвания на електрозахранването и ожесточена война на изтощение". Но това било само първото от няколкото директни предизвикателства към президента Владимир Путин, "който преди година вярваше, че украинската столица ще стане отново контролирана от Русия територия за броени дни, приближавайки Путин към амбицията му да възстанови империята на Петър Велики".
"Файненшъл таймс" отразява визитата на Джо Байдън в Украйна като знак за американска ангажираност преди първата годишнина от нахлуването на Русия. Вестникът отбелязва обявяването на нова военна помощ в размер на 500 млн. долара и цитира Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на САЩ, който заяви, че двамата президенти [Байдън и Володимир Зеленски] са се опитали да очертаят какво ще се случи през предстоящата година, включително "общо разбиране" за целите "и как "САЩ могат най-ефективно да ги подкрепят заедно с нашите съюзници и партньори".
Вестникът отбелязва също, че според анализ на международната финансова подкрепа по-малко от половината от финансовата помощ, обещана на Украйна от Запада, действително е стигнала до Киев след нахлуването на Русия миналата година. До декември 2022 г. министерството на финансите на Украйна е получило 31 млрд. евро от обещаните от западните държави 64 млрд. евро, посочва "Файненшъл таймс", като цитира изследване на Института за световна икономика в Кил. "Съществува проблем с постъпването на средствата“, което е непостоянно, забавено и нестабилно, заяви Тимофей Милованов, основател на Киевското училище по икономика и съветник в администрацията на украинския президент Володимир Зеленски. От началото на инвазията ЕС и Европейската инвестиционна банка са обещали общо около 30 млрд. евро, което е най-голямата част от бюджетната подкрепа на Запада за Украйна. Въпреки това 17,5 млрд. евро от тази сума все още не са достигнали до Киев, отбелязва "Файненшъл таймс".
Все по-атакуван от Запада във връзка с войната в Украйна, Китай предупреди да не се "налива масло в огъня", пише в. "Гардиън". Всекидневникът отбелязва, че новият външен министър на Пекин Цин Ган обвини САЩ, че прехвърлят вината за войната в Украйна върху Китай, в очевиден отпор срещу предупрежденията на Вашингтон, че Китай обмисля да доставя оръжия на Русия. Вчера Цин Ган заяви, че Китай е "дълбоко загрижен" за ескалацията на войната в Украйна и евентуалното ѝ "излизане извън контрол". "Призоваваме определени държави незабавно да престанат да наливат масло в огъня, да спрат да прехвърлят вината върху Китай и да спрат да раздухват темата", че днес кризата е в Украйна, утре ще е в Тайван, посочи министърът.
Коментарите на Цин се прибавиха към гневната реакция от страна на Пекин, след като в събота държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън предупреди, че Вашингтон разполага с разузнавателни данни, че Пекин обмисля да предостави "смъртоносна помощ" на Русия, посочва изданието.
Вестникът посочва като друг момент от кризата в Украйна очакваната днес реч на руския президент Владимир Путин пред руския парламент, в която се очаква той да очертае целите за втората година от инвазията си в Украйна. Путин ще информира руския политически и военен елит за състоянието на така наречената "специална военна операция" в Украйна, като "мнозина с нетърпение очакват да разберат какви са плановете му за следващата година", посочва "Гардиън". В тази връзка в. “Вашингтон таймс“ задава въпроса какво иска руският президент Владимир Путин и колко далеч е готов да стигне, за да го получи.
Посещението на Байдън в Киев показва, че Путин сериозно се е объркал в преценката на смелостта на стопанина на Белия дом, отбелязва "Вашингтон пост". И посочва, че докато президентът Байдън се разхождаше по улиците на Киев в понеделник редом с украинския президент Володимир Зеленски, започнаха да вият сирените за въздушно нападение. Имало информация, че руски изтребител е излетял от Беларус, носейки вид хиперзвукова ракета, която защитниците на Украйна не могат да свалят.
Коментирайки пътуването на Байдън и ефекта от него, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че провал ще сполети онези, които, както тя се изрази, "са продали душите си на американците", посочи Би Би Си. В отделен епизод от войната между Украйна и Русия, която се води и с думи, Олексий Данилов, секретарят на украинския Съвет за национална сигурност и отбрана, нарече Владимир Путин "двойник на Хитлер", като повтори амбицията на Украйна да прогони всички руски войски от територията си, включително от Крим, който беше анексиран от Москва през 2014 г., съобщава в. "Дейли мейл".
Преди това шефът на Съвета за национална сигурност и отбрана предупреди, че най-кървавите битки "тепърва предстоят" през следващите няколко месеца, в момент, който ще бъде "определящ" за войната, на фона на предупрежденията, че руският президент скоро ще започне нова офанзива в източната част на Украйна, за да поеме контрола поне над Луганск, Донецк, Запорожието и Херсон. Силите на Киев се подготвят да се защитят от руската атака, в която Москва може използва 400 изтребителя, 300 хеликоптера, 1800 нови танка и 3950 бронирани машини, допълва изданието.