Цветът на котката
© Виталий Портников
"Няма значение какъв цвят е котката, стига да лови мишки." Тази китайска поговорка стана символ на икономическите реформи, извършени в Китай от действителния основател на съвременната държава Дън Сяопин. Бившият генерален секретар на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай използва това просто мнение, за да докаже възможността за пазарна икономика в една социалистическа страна. Подходът на Дън Сяопин – пълен контрол върху политическия живот и информацията, но пазарни механизми в икономиката – се смята за успешна алтернатива на подходите на Михаил Горбачов. Както е известно, бившият генерален секретар на ЦК на КПСС се съгласи с възможността за "гласност" и публична дискусия, но така и не посмя да предприеме пазарни реформи.
Не само политическите експерти, но и обикновените хора смятат Дън Сяопин за твърд прагматик, а Горбачов за неуспешен романтик. Но всъщност Михаил Сергеевич беше твърд прагматик. Той прекрасно разбираше, че пазарната икономика не оставя място за безразделна власт. Но "гласността" в общество, в което няма собственост, създава необходимата илюзия за свобода. Рано или късно пазарът създава свободни хора, свободата на словото без собственост държи хората зависими от държавата и им дава възможност да изпуснат парата.
Ще ми кажат, че Китай и Русия са истинско опровержение на моята теза. Но може би тоталитарните режими, които съществуват за сметка на пазарните механизми, просто стигат до логичния край на своето съществуване? Затова наблюдаваме засилване на рестрикциите и изблици на агресия като в историческа агония. Отказ от смяна на властта, готовност за силови решения, брутално наказване на несъгласните – но в същото време насилствено запазване на икономически модел, изискващ съжителство с цивилизования свят.
Както обикновено се случва с диктатурите, нито Пекин, нито Москва искат да разберат, че кризата на режима е свързана с вътрешното противоречие на неговото съществуване. Че трябва да изберете едно – или да се откажете от безразделната власт и да преминете към демокрация, или да се откажете от пазара и да преминете към ликвидиране на частната собственост, към държавната икономика, планирането. Диктатурата и конкуренцията не могат да съществуват вечно, рано или късно котелът ще избухне и ще взриви цялата машина. Но в очите на китайските или руските управляващи проблемът не е в тях, а в Запада. Тоест, ако Западът не се меси в техните работи, ако Западът не им пречи да установяват „сфери на влияние“, ако Западът престане да бъде привлекателен за техните сънародници – тогава те могат да си отдъхнат.
Следователно основната цел на диктатурите е корупцията, отслабването и маргинализацията на Запада. И в този смисъл Китай е много по-опасен от Русия. Путин вече демонстрира цялата некомпетентност и глупост на своя некадърен режим през годината на войната с Украйна. Но Путин е негодник без явна номенклатурна и политическа кариера, сиво нищожество, заобиколило се със себеподобни. Но Китай все още се управлява от избрана номенклатура, която е преминала през всички необходими образователни и кариерни пътеки. Да, тези хора са догматици, но са и професионалисти. И знаят какво правят.
Веднъж, в дните на Майданите и беларуския Площад, казах на участниците в протестите, че не трябва да се радват. Че самата нагласа, че основният ни враг е режимът на Янукович или режимът на Лукашенко, е грешна. Путин стои зад Янукович и Лукашенко и който победи марионетката, неизбежно ще срещне нейния господар. Така и стана. Но това не е краят, а само началото.
Зад Путин стои Си Дзинпин. Китай хладнокръвно използва Русия като инструмент за отслабване и изтощаване на Запада, така че ако Пекин реши да започне война, Западът няма да има нито решимостта, нито способността да помогне на Тайван. Поговорката на Дън Сяопин за котката вече може да се приложи към Русия. Путин е котката, която трябва да лови мишки в тъмна стая за Си Дзинпин, да гони собствената си сянка, да хапе онези, с които китайският лидер възнамерява да разговаря любезно на двустранни срещи на върха. Ето защо Пекин не може да допусне поражение и отслабване на Москва.
Това е истинският екзистенциален смисъл на конфликта, започнал на 24 февруари 2022 г. Това не е само война между Русия и Украйна. Украйна е само първият фрагмент от битката на Русия за възстановяване на изгубената империя и за правото да възстанови тази империя в противоречие с международното право и мнението на Запада за приоритета на международното право. Но зад тази война се крие основният конфликт – конфликтът между Китай и САЩ. Китай иска Русия да измори Запада. Съединените щати искат украинската съпротива не само да доведе до запазване на нашата държава и възстановяване на международното право, но и да сложи край на агресивните амбиции на диктатурите. Така става въпрос за конфликт между демокрации и диктатури със сходна форма на собственост и наличие на ядрено оръжие в основните противници. И в същото време пазарните диктатури са бременни с вътрешна криза на своето съществуване и се опитват да предотвратят вътрешен колапс с помощта на ескалираща външна конфронтация.
Може би това е най-голямата драма в историята на човечеството. И не трябва да е изненадващо, че изстрелът от стартовия пистолет проехтя точно на украинска земя.
В крайна сметка изстрелът, довел до Първата световна война, е даден в Сараево, далеч от световните политически центрове, а не във Виена или Париж. А Втората световна война започна на Вестерплате в Гданск, а не в Лондон или Берлин. Когато демокрациите спечелят – а аз знам, че ще спечелят – Украйна завинаги ще остане символ на тази победа в световната история. Победа, която е необходима за оцеляването на човечеството.
Източник: Виталий Портников специално за zbruch
Бесарабски фронт