Отношенията между България и Северна Македония паднаха на ново най-ниско ниво, отбелязва германската медия в статия, посветена на проблемите между Скопие и София. Северна Македония трябва да впише в конституцията си правата на българското малцинство в страната, наброяващо около 3500 души. Напрежението между двете народностни групи се повиши в последните месеци, посочва германската обществено-правна медия.
Редица инциденти
Заради належащата промяна в основния закон правителството в Северна Македония е подложено на масивен вътрешнополитически натиск. За да се събере необходимото парламентарно мнозинство от две трети, ще бъдат необходими и гласове от опозицията. „В същото време националистическата партия ВМРО-ДПМНЕ е против конституционната поправка, нагнетява проблеми с българското малцинство и настройва двата съседни народи един срещу друг“, коментира АРД.
Медията припомня последните инциденти в отношенията между Северна Македония и България – нападението срещу два български политически клуба в Северна Македония, атаката срещу македонска организация в Благоевград и пребития млад политик, определящ се като български македонец, който бе откаран за лечение в България по нареждане на президента Румен Радев.
"Опасен прецедент"
Изменението на конституцията на Северна Македония трябва да се гласува в края на годината, а преговорите с ЕС ще могат да продължат, само ако правата на българското малцинство бъдат включени в основния закон, пояснява кореспондентката на АРД Ана Тилак.
Цитиран е историкът Улф Брунбауер от Института за изследване на Източна и Югоизточна Европа "Лайбниц" в Регенсбург, който вижда в случващото се "опасен прецедент". Експертът обръща внимание, че двустранен спор по въпроси, които нямат нищо общо с критериите за прием в ЕС, внезапно е станал част от преговорите за присъединяване. Брунбауер предупреждава, че това отваря вратата за изнудване на страните, кандидатстващи за членство в ЕС.
Жертви без съответна награда?
Цитирано е и мнението на един македонски гражданин. Мариян Ивановски от Скопие наблюдава със загриженост споровете за конституционните промени в страната си. Разпалването на конфликта между българи и македонци го дразни. "Това е българска политика още от времето на Балканските войни, когато българите воюваха със сърбите, за да присъединят Македония", казва той. Според него България винаги е искала да анексира Македония. "Но сега това става все по-очевидно. Те твърдят, че хората в Македония са българи, но ние сме македонци", казва той пред АРД.
ЕС настоява за решаване на спора с България. В момента 64% от македонците искат страната им да се присъедини към ЕС, но одобрението за членството е намаляло с четири процента в сравнение с 2021 година. Мнозина македонци остават с впечатлението, че страната им прави големи жертви, без да получава някаква награда за това.
Икономическото развитие на Северна Македония е положително в последното десетилетие, посочва германската медия. Въпреки това БВП на глава от населението през 2021 г. е бил едва една пета от средния за ЕС, инфлацията сега е около 18%, а пандемията и актуалната икономическа криза нанесоха тежък удар на крехката икономика, резюмира АРД.
"Кич, който погълна огромни суми"
Търсенето на собствената идентичност си остава трайна тема в Северна Македония, коментира медията, давайки за пример проекта "Скопие 2014". И припомня грандиозните сгради и паметници, издигнати с цел да се укрепи националното самочувствие на македонците и да се покаже връзка с древна Македония на Александър Велики. „Всичко това сега характеризира облика на столицата на балканската страна, но кичът погълна огромни пари, а не успя да прикрие настоящите проблеми, коментира медията в заключение.
Автор: Ана Тилак АРД