Герхард Шиндлер е шеф на германското външно разузнаване между 2011 и 2016. "Когато чуя "България", първо се сещам за тогавашните български тайни служби, които са се били профилирали в специални убийства по поръчение на КГБ."
Герхард Шиндлер е президент на германското външно разузнаване BND в периода 2011-2016 година. Навремето той привлече внимание със стъпките, които предприе за отваряне на службата към обществото и медиите, както и с критиката си срещу миграционната политика на Ангела Меркел. След като напусна поста си, Шиндлер написа автобиография, но не получи одобрение от канцлерството за нейното публикуване. Александър Андреев разговаря с него за България и работата на тайните служби.
Когато чуете "България", за какво се сещате първо?
Герхард Шиндлер: Първо се сещам за прочетеното, свързано със следвоенната история. За тогавашните български тайни служби, които се били профилирали в различни специални типове убийства по поръчение на руския КГБ. В този смисъл България, но всъщност само българските тайни служби за мен в някаква степен предизвикват леко отрицателни асоциации.
В годините, когато сте начело на германското външно разузнаване BND, България вече членува в НАТО и в ЕС, тъй че положително сте поддържали професионални контакти със съответните български служби: В кои области, по кои въпроси си сътрудничехте със София?
Герхард Шиндлер: С българските колеги (по мои спомени колежки нямаше, тогава бяха само колеги) ние имахме един изключително добър и приятелски контакт, а сътрудничеството с българското разузнаване - това вече мога да го кажа открито - протичаше безпрепятствено. Но това бяха други времена, тогава фокусът беше повече в областта на борбата срещу тероризма и по-малко върху класическите военни действия, върху които се съсредоточаваме сега.
Точно в сегашната ситуация България се оказва източен фланг на НАТО. Дали сътрудничеството с българските служби не би трябвало да стане още по-интензивно?
Герхард Шиндлер: Абсолютно сигурен съм, че сътрудничеството с българските служби днес е много, много по-интензивно, отколкото по мое време. Просто защото общата заплаха налага да си сътрудничим още по-тясно и на базата на взаимното доверие. Не се съмнявам, че точно това се случва.
Ако в момента бяхте президент на BND, какви сведения за войната бихте очаквали и бихте изисквали от партньорските служби в съседните на конфликта държави, в това число и България? Къде бихте поставили акцента?
Герхард Шиндлер: Разбира, на преден план е военната ситуация - и в този смисъл издръжливостта на двете воюващи страни. В Украйна в момента преживяваме не само една класическа симетрична война, но и информационна война в непознати до днес мащаби. На дневен ред излязоха дезинформациите и фалшивите новини. Води се информационна война и ако искаме да имаме правилната картина за случващото се, в крайна сметка всяка информация, включително и разузнавателната, е много важна за изясняване на случващото се.
Споменахте за сътрудничеството в борбата срещу тероризма. Дори по комунистическо време българските тайни служби са си сътрудничели с ФРГ. През юни 1978 един член на Фракцията "Червена армия" беше арестуван на българското Черноморие. Как е възможно в условията на Студена война западногерманското разузнаване да си сътрудничи с българските комунистически тайни служби?
Герхард Шиндлер: Лично аз не мога да дам оценка за случилото се тогава, защото още не съм бил в тази професия. Но ще Ви кажа нещо, без да издавам особена тайна: тайните служби работят за интересите на своята страна. Тайните служби не познават понятието "приятел", те се интересуват единствено от интересите. И когато две тайни служби открият общ интерес, тогава те започват да си сътрудничат, волю-неволю. Ако погледнете картата на света днес, положително ще се учудите да научите, че такова сътрудничество практикуват помежду си служби от страни, за които едва ли бихте го допуснали. BND например поддържаше работни отношения с над 400 тайни служби по цял свят! Да, днес съществуват 192 държави, но службите са над 400, защото много държави имат по няколко. Това показва, че сътрудничеството между службите е много широко и разклонено, защото в нашия случай целта е да се защитават интересите на Германия. И поради това не се задават въпроси като "Дали това е автократичен режим? Дали е диктаторски режим?", а се гледат интересите на страната и се практикува целево сътрудничество. Представям си, че точно това се е случило и през 1978 година, когато е бил потърсен контакт и сътрудничество с България. А и българите със сигурност са имали свой собствен, национален интерес да влязат в такова сътрудничество.
Днес разследваща дейност се извършва не само от тайните служби. Екипът на "Белингкат" например се добира до тайни, каквито човек не може да си представи, че са достъпни за журналисти. Как е възможно това в днешно време?
Герхард Шиндлер: Възможно е просто защото "Белингкат" с основание и много добре са развили определени методи, които тайните служби не биха могли да практикуват. Вземете например свалянето на малайзийския Боинг МН17 над Източна Украйна. "Белингкат" призова хората да изпращат заснетото със смартфон, когато то показва руски военни транспорти или платформи за пренасяне на ракети - независимо дали е заснето нарочно или случайно. И когато се съберат стотици такива снимки и видеа, тогава вече е възможно да се проведе детайлирано разследване с помощта на изкуствен интелект и да се стигне до извода: "Аха, ето тук една руска ракетна платформа, която се движи из страната и чийто маршрут може да бъде проследен." Тайните служби не могат да направят такова нещо, те не могат да призоват хората "Пращайте ни снимките от телефоните си!". Но "Белингкат" може да го направи - и резултатите са добри, установяваме го недвусмислено, няма никакви фалшификати. Със средствата, с които разполага, "Белингкат" умее много добре да върши именно това. В обобщение бих казал: Всеки използва своите средства, важното е накрая да стигнем до констатации, които можем да използваме, за да си създадем по-добра обща картина.