Путин подражава на "маскировката" на Сталин и сам си вярва на лъжите

В най-добрия случай маскировката крие реалността зад воал, изплетен от пропаганда и дезинформация. Това може да позволи на създателя да удари неподготвен враг или да възпре измамен противник, който не знае за слабостите. В най-лошия случай маскировката изкушава лидерите да повярват на собствените си лъжи, пише за The Center for European Policy Analysis (CEPA) Уолтър Клеменс, сътрудник в Центъра за руски и евразийски изследвания на Харвардския университет Дейвис и почетен професор по политически науки в Бостънския университет.

В момента ситуацията на Владимир Путин и тази на Русия вероятно са много по-крехки, отколкото изглежда на външни лица. Както много други в съвременна Русия, той се вдъхновява от Йосиф Сталин, майсторът на маскировката. През 30-те години на миналия век той се хвалеше с доброволна колективизация и всеобщо щастие, дори когато принудителните реквизиции на храна убиха с глад милиони в Украйна и Казахстан.

Чистките на офицерския корпус на Червената армия и ръководството на комунистическата партия през 30-те години на миналия век се добавиха към историята на Сталин от грешки и престъпления, отслабвайки страната, въпреки че опасността от война непрекъснато нарастваше. В рамките на месеци след началото на операция "Барбароса" на 22 юни 1941 г. СССР губи половината от икономическото си производство и над половината от своите танкове, самолети и артилерия.

Но Сталин и неговите приемници крият броя на жертвите във войната повече от 60 години в това, което руският историк Игор Ивлев нарече "обща (или генерализирана) лъжа" в списание War Historical Archive през септември 2012 г. Той изчисли, че общите съветски загуби от 1941 до 1945 г. са били 38,5 милиона, от които 20,5 милиона са били военни. Това е повече от два пъти спрямо 8,7 милиона, отчетени от Министерството на отбраната.

Как Ивлев стига до тази мрачна бройка? Той добавя части от официална информация, която не е обобщена от властите. Той сверява тези общи данни с данни от преброяването отпреди и след войната, през 1939 г. и 1946 г. От архивите на Лигата на младите комунисти и Комунистическата партия Ивлев знае колко членове на партията са облекли униформата и колко са оцелели - 7 милиона от 16 милиона - смърт от 57%.

Демографските последици рикошираха през поколенията. Много повече жени са оцелели във войната, отколкото мъже. През 1939 г. в СССР е имало около 7 милиона повече жени, отколкото мъже; до 1959 г. дисбалансът е 21 милиона.

На страниците след статията на Ивлев Военноисторическият архив публикува опровержение от Виктор Н. Земсков "За размерите на човешките загуби в СССР във Великата отечествена война". Земсков заключава, че общите съветски загуби са около 16 милиона, от които 11,5 милиона са цивилни и 4,5 милиона военни. В мрачен предвестник на по-късните години на Путин, той обвини онези, които записват големи загуби във войната, че унижават съветското (Сталинското) ръководство, военните власти и цялата съветска система.

Като депутат от партията "Единна Русия", Земсков каза пред Думата, че критиците целят да омаловажат значението на победите на Червената армия и съветския народ. Той дори твърди, че те искат да възвеличат успехите на нацистите и техните съучастници.

Независимо дали съветските загуби през Втората световна война са били 16 или 38,5 милиона, техният мащаб подчертава високата цена, платена за победата. Техният мащаб потвърждава, че Сталин е бил не само жесток, но и глупак. След като отслаби съветската политика, икономика и военно ръководство, той успокои Хитлер и след това пренебрегна предупрежденията за предстоящ светкавичен криг. Единственият начин той да спре и да отблъсне германците беше като хвърли милиони човешки същества в пастта на нацистката военна машина.

В Украйна днес, както и през Втората световна война, Кремъл прикри лошото си планиране и пораженията на бойното поле, като тласка повече войници - много от които зле обучени и оборудвани - към смърт. Далеч по-хаотична от командната структура на Сталин, тази на Путин позволи на три частни армии да се бият заедно с редовните му сили. Той популяризира дребния престъпник от съветската епоха Евгений Пригожин, за да стане ефективно един от неговите старши генерали, който на свой ред вербува затворници като пушечно месо. Към пролетта на 2023 г. загубите на Русия - убити и ранени - не са известни. Те вероятно надхвърлят 250 000, по-малък брой на глава от населението от Украйна, който е по-близо до 150 000.

Въпреки че е вярно, че Путин, подобно на Сталин, се ръководи от арогантността на личната власт и високомерието, той не е велик руски вожд или лидер. Урокът за Запада е, че докато обитателят на Кремъл иска да вярваме, че е мъж от стомана, по всичко личи, че той вече ръждясва.