Турската икономика расте по-бавно, а цените на някои основни продукти продължават да растат, пише германският “Ханделсблат”. Чаят например вече струва с 40% по-скъпо, кафето е поскъпнало с 21 процента, а захарта с 20 процента. Млякото и млечните продукти са вдигнали цените си с една трета само за една нощ. Решението е на правителството, но властите не дават обяснение за повишението на цените, обяснява “Ханделсблат”.
Енергийният регулатор в страната вдигна цената на бензина със 7 на сто. Сметките за вода в индустриалните зони около Истанбул например са с 80% по-високи. Повишение ще усетят и частните домакинства - те ще плащат 40% по-високи сметки за вода.
Турската лира продължава да потъва
“Лирата достигна ново дъно” - това беше новината в деня след преизбирането на Ердоган за президент. Обезценяването на турската валута е тенденция от доста време насам. Само от началото на годината тя е поевтиняла с около шест процента спрямо долара. А в последните пет години от управлението на Ердоган турската лира се обезцени с 80 на сто.
В резултат от това възникна огромна инфлация, която прави живота на турците все по-труден. Вносните стоки постоянно поскъпват заради обезценяващата се турска лира. По-бедните домакинства се налага да харчат голяма част от скромните си доходи за базисните си ежедневни нужди.
Ердоган компрометира Турската централна банка
“С все по-сериозната политическа несигурност и въвеждането на президентската система през 2018 година, Турция влезе в икономическа спирала надолу”, обобщава ситуацията професор Ердал Ялчин от Института за световна икономика в германския град Кил.
Част от проблемите са причинени от странната икономическа и финансова политика на Ердоган. Централните банки обикновено се борят с инфлацията, като повишават лихвените проценти - целта е кредитите и инвестициите да станат по-скъпи, а по този начин икономиката да се успокои и цените отново да се понижат. Ердоган обаче пое по обратния път - намеси се пряко в решенията на Турската централна банка и заповяда лихвените проценти да се понижават, вместо да се вдигат. От това инфлацията нарасна допълнително.
Според президента това ще даде възможност на компаниите да инвестират по-свободно, което щяло да помогне на икономиката. Икономическият подход на Ердоган обаче уронва доверието в независимостта на централната банка на Турция.
Финансова помощ от Залива и Русия
Статистиката от 2022 година постави Турция на първо място по икономически растеж в Г-20. Това обаче до голяма степен се дължеше на евтините кредити, субсидираните сметки за електричество и вдигането на минималната работна заплата и пенсиите - все решения, които правителството на Ердоган взе по време на предизборната кампания, пише “Ханделсблат”. Сега обаче президентът навярно ще спре с “предизборните подаръци”.
Страната явно получава финансова помощ от държавите от Залива - нещо, което самият Ердоган потвърди в интервю за турската секция на Си Ен Ен. Затова тъкмо тези държави ще са първите, които турският президент ще посети след изборната си победа.
Правителството в Анкара трябва да е благодарно и на Русия. Турция получи от Москва отсрочка за кредит в размер на 24 милиарда долара, както и намаление на цените за купувания руски газ. Освен това Турция получи 20 млрд. щатски долара под формата на проектно финансиране за изграждането на атомна електроцентрала в южната част на страната.
Автор: Миша Ерхарт