На пръв поглед двете неща нямат нищо общо: народното въстание срещу комунистическия режим в ГДР на 17 юни 1953 година и агресивната война, която Русия води сега срещу Украйна. Но при по-внимателно вглеждане и въпреки различните исторически обстоятелства ще открием близки мотиви - както от страната на агресора, така и от тази на борещите се за своята свобода и независимост хора.
След края на Втората световна война през 1945 година най-общо казано светът беше разделен на два враждуващи лагера - на капиталистическите демокрации и на комунистическите диктатури. Начело на двата лагера стояха САЩ и Съветският съюз. Заедно с Великобритания и Франция те победиха нацистка Германия във войната.
Москва - старият нов властови център
След този свой военен успех принудителният съюз срещу Адолф Хитлер отново се раздели. Съветският съюз разшири властта и зоната си на влияние и големи части от Европа станаха комунистически. Сред тях и Източна Германия - ГДР. Властовият център на този т.нар. Източен блок беше в Москва - столицата на бившия СССР и на днешна Русия. Тогава се наложи и терминът Студена война. С него изразяваме напрегнатите отношения между двете суперсили САЩ и Русия и подкрепящите ги страни. Линията на политическо и идеологическо разделение в Европа преминаваше през Германия - и през разделения Берлин.
Пазарна икономика на запад, планова на изток
Пак там бяха особено видими последиците от това противостоене, част от което бяха надпреварата във въоръжаването и заплахите. Докато Федералната република с нейната свободна пазарна икономика се възстанови сравнително бързо от последиците от войната, в ГДР държавната планова икономика доведе до недостиг на стоки, от който мнозина избягаха, отправяйки се на Запад. На 17 юни 1953 напрежението ескалира: след отделни протести срещу все по-лошото управление, разочарованието и гневът на хората в Източна Германия прераства в народно въстание - 1 милион души излизат на улицата с настояване за провеждането на честни и свободни избори и за обединението на Германия. Но техният вик за свобода остава нечут.
Съветски танкове слагат край на мечтата за свобода
Режимът в Москва потушава народното въстание, като изпраща срещу протестиращите разположените в ГДР съветски войници и танкове. Над 100 души загиват при сблъсъците или по-късно са осъдени на смърт. Много други са хвърлени в затвора. Подобна е съдбата на движенията за свобода в Унгария през 1956 година, в Чехословакия през 1968 и в Полша през 1980 година. Всички тези опити за разкъсване на оковите на Москва се провалят. Чак новата реформаторска политика на Михаил Горбачов вдъхва нова надежда на хората в страните от Източния блок. В Германия мирната революция през 1989 година доведе до падането на Берлинската стена и до обединението на Германия година по-късно.
Путин отрича правото на съществуване на Украйна
През 1991 година дойде краят и на самия Съветски съюз, който тогава се разпадна. Сред петнайсетте независими държави, произлезли от бившия СССР, е и Украйна, чието право на съществуване руският президент Владимир Путин отрича. На 24 февруари 2022 година той дори нападна съседната страна в нарушение на международното право, каквото беше и анексирането от Русия на украинския полуостров Крим 8 години по-рано. Преди 70 години - на 17 юни 1953 - западните демокрации начело със САЩ не подкрепиха народното въстание в ГДР. Тогава страхът от избухване на нова световна война - този път ядрена - беше прекалено голям. Същите страхове изпитват много хора и сега във връзка с руската инвазия в Украйна.
Гарантите НАТО и ЕС
Въпреки това много страни, както и Северноатлантическият отбранителен съюз НАТО сега са твърдо решени да подкрепят борещата се за свобода и независимост Украйна: военно - с доставки на оръжие, и политически - чрез перспективата да бъде приета в ЕС. И двете са обещание за по-добро бъдеще, което обаче никой не може да гарантира. Когато на 17 юни 1953 народът на ГДР се разбунтува срещу своето правителство и едновременно с това срещу съветската окупационна власт, Западна Германия му оказва само морална подкрепа. От геополитическа гледна точка по онова време вероятно не е имало друга възможност. Все пак решенията взимаха Съветският съюз и САЩ. Битката между капитализма и комунизма се основаваше на така наречения "баланс на ужаса" (система за опазване на мира чрез взаимно сплашване с унищожение).
Доставки на оръжие и помощ за бежанците
Има се предвид една военна патова ситуация, при която нито една от страните да няма реални изгледи за победа. Дали това е по-различно днес, когато вече втора година в Украйна се води война? Мненията по този въпрос се различават. Факт е обаче, че този път западната общност не се поколеба в нито един момент да подкрепи Украйна в борбата ѝ за свобода срещу агресора Русия - с оръжия и с приемане на бежанци. Условията за това обаче също са различни от времето, когато Европа беше политически и икономически разделена на Изток и Запад. Въпреки неуспеха си, народното въстание от 17 юни 1953 заема трайно място в историята - като модел за всички следващи опити да станем или да останем свободни и независими. Днес обединена Германия си спомня за смелостта на участниците в него. А паралелът с борбата на украинците за свобода е очевиден.
Автор: Марсел Фюрстенау