Инфлацията в еврозоната се ускорява, ЕЦБ се насочва към ново повишение на лихвите

Инфлацията в еврозоната е нараснала през май, подкрепена основно от поскъпването на енергията и услугите, показват данни на Евростат, цитирани от Ройтерс, предава News.bg.

Новите показатели засилват очакванията, че Европейската централна банка ще продължи курса си към затягане на паричната политика.

Годишната инфлация в страните от еврозоната е достигнала 3,2% през май при 3% месец по-рано. Стойността остава значително над целевото ниво от 2%, заложено от ЕЦБ. Основен принос за ръста имат енергийните разходи, които са се увеличили с 10,9%, както и услугите, чиито цени са нараснали с 3,5%.

Допълнителен сигнал за натиск върху цените идва от базисната инфлация, която изключва енергията и храните. Тя се е ускорила до 2,5% спрямо 2,2% през април, подкрепена от поскъпването на услугите и умерения ръст при индустриалните стоки.

Въпреки това анализаторите не очакват изненади в краткосрочната политика на ЕЦБ. Представителите на институцията вече дадоха ясни сигнали, че сегашната инфлационна среда оправдава по-високи разходи по заемите.

Финансовите пазари почти изцяло са заложили на увеличение на основните лихви с 25 базисни пункта на заседанието на 11 юни. Освен това инвеститорите предвиждат още едно или две повишения през есента. Според експерти продължителното поскъпване на енергията носи риск от разпространяване на инфлационния натиск към по-широки сектори на икономиката.

Дори при скорошно приключване на конфликта в Близкия изток, възстановяването на енергийната инфраструктура и веригите за доставки вероятно ще отнеме време. Това може да задържи цените на по-високи нива през по-голямата част от втората половина на годината.

В същото време икономистите смятат, че бъдещото затягане на паричната политика ще бъде далеч по-умерено от агресивната серия лихвени увеличения през 2022 г. Причината е по-слабият икономически растеж, който ограничава възможността компаниите да прехвърлят по-високите си разходи върху крайните потребители.

Наличните икономически индикатори показват нарастващ натиск върху реалната икономика, а перспективите за растеж остават под риск заради продължаващия конфликт с Иран и високите енергийни цени.

Европейската икономика продължава да изпитва затруднения като нетен вносител на енергия. Индустриалният сектор остава под натиск след загубата на евтините доставки на руски природен газ след войната в Украйна, както и заради по-високите американски мита.

На финансовите пазари индексът S&P 500 е нараснал с около 0,25%, докато Nasdaq е отчел ръст от малко над 0,4%.

Макар домакинствата все още да разполагат със значителни спестявания, икономистите предупреждават, че потребителското доверие може бързо да отслабне при влошаване на икономическите перспективи. За разлика от 2022 г., пазарът на труда вече показва признаци на охлаждане, което допълнително насърчава по-предпазливо потребителско поведение.

Според анализаторите именно тази комбинация от по-слаб трудов пазар и по-умерено потребление може да ограничи вторичните инфлационни ефекти от високите цени на енергията и да намали необходимостта ЕЦБ да предприема по-агресивни мерки в следващите месеци.