Само военното поражение на Русия може да убие култа към Путин (Only Russia’s Military Defeat Can Kill the Cult of Putin)
Ксения Кирилова за Центъра за анализ на европейските политики (CEPA):
Въпреки опитите да представят объркването и безпомощността на руския президент пред лицето на бунтовниците като признаци на сила и устойчивост, дори прокремълските канали в Телеграм не успяха да скрият шока си от бунта на Евгений Пригожин [и неговата частна армия „Вагнер“].
Вадим Самодуров, пропутинският шеф на частната Агенция за стратегически комуникации, дори го определи в канала си като успех. „Частна военна армия без усилие овладя два руски региона и бързо напредна към Москва“, написа Самодуров. Той каза, че преговорите с „посредника на Кремъл, който се оказа глава на съседна държава [Александър Лукашенко]“ са единствената причина ЧВК „Вагнер“ да спре своя „марш на справедливостта“ на 24 юни. Събитията подчертаха пълния провал на системата и „ще имат тежки последици за държавния, правния и военния апарат на Русия”. Друг прокремълски журналист направи сравнение с реакцията на населението през 1991 г., „когато съветският режим рухваше, но малцина бяха готови да се противопоставят на тази промяна“.
Независими политически анализатори също твърдят, че бунтът е показал, че Путин и неговият режим не се радват на нищо повече от пасивна подкрепа.
Тези, които се надяват на промяна в Кремъл, може да помислят, че това е положително развитие, сигнализиращо, че пропагандните митове за единството между хората и правителството са неоснователни. И все пак трябва също така да се отбележи, че въпреки призивите на отделни опозиционни лидери не се появи сила, която да се възползва от бунта. Нито демократичната опозиция, нито националистическите групи се възползваха от ситуацията, а някои, които се представят като противници на Кремъл, дори подкрепиха Путин.
През десетилетията управление на Путин мнозинството го възприемат като незаменима и недосегаема фигура.
Парадоксално, този феномен работи и срещу него, тъй като руснаците са били принудени да не се занимават с политика, страхувайки се от затвор, и да гледат на управляващите като на привилегирована класа от „божествени същества“. Ако властта е свещена, независима от народа, или дори полубожествена, едва ли има нужда да бъде защитавана от обикновените граждани. Тази вкоренена пасивност и „заучена безпомощност“ може да са допринесли за липсата на съпротива срещу Пригожин.
Проучване, проведено от независими социолози (Russian Field) през юни, установи, че 73% от руснаците вярват, че страната им се движи в правилната посока. В същото време 72% от анкетираните биха одобрили мирно споразумение с Украйна, а 64% биха подкрепили подновяване на атаката срещу Киев.
Тази бъркотия от противоречиви мнения предполага, че мнозинството от хората биха одобрили всяко решение, взето от властите по въпросите на войната и мира. Подобно делегиране на върховна власт по въпросите на живота и смъртта е следствие от обожествяването на Путин.
Бунтът на Пригожин обаче не само разкри пред света безпомощността на президента Путин, но и публично заяви, че той води безсмислена война срещу Украйна, която на всичкото отгоре губи.
Пригожин несъзнателно начерта следващата стъпка за по-нататъшното разрушаване на култа към личността на Путин: а именно, поражение на бойното поле. Само увеличената военна помощ за Украйна може да гарантира по-нататъшни фронтови поражения за Кремъл. Това е от решаващо значение не само за бъдещето на Украйна и съседните ѝ държави, но и за Русия.