Къси панталони, непокрити коси, танци и музика - по улиците на Техеран вече всичко е различно. "За първо лято се прибирам и виждам, че всички са щастливи без забрадки", разказва 31-годишната иранка, която следва в САЩ.
Гореща лятна вечер в Техеран. В един парк в северната част на града свирят улични музиканти, а жени и мъже танцуват. Други седят по тениски, къси панталонки и къси поли и пляскат в такт.
Само допреди десет месеца такава сценка би изглеждала немислима в Иран. Мъже и жени да танцуват по двойки и то на подобна музика на живо? Жените да носят дрехи, които не покриват бедрата, краката, ръцете и дори косите им? Такива "слободии" ислямският режим в Иран не позволяваше десетилетия наред, припомня репортерката на обществената медия ARD Карин Зенц.
"Изобщо не ме е страх"
Днес обаче хората просто нарушават забраните. Нарушава ги и Париваш, студентка в САЩ, която си е дошла за ваканцията в Иран. "За първо лято се прибирам и виждам, че всички са щастливи без забрадки", обяснява 31-годишната жена. Момичетата са толкова красиви, те просто разкрасяват целия град, радва се тя. "Изобщо не ме е страх", казва Париваш пред ARD.
В парка е дошла и майка ѝ Наргез, която видимо също се радва на ведрото настроение на хората. Тя обаче носи забрадка, затегната и покриваща плътно. Майката се тревожи, че може да се появи т.нар. нравствена полиция. Париваш за всеки случай пък си е вързала едно шалче около врата. "Казаха ми, че без шалче около врата мога да имам проблеми. Та шалчето ме пази", казва тя.
Мнозина казват, че нравствената полиция отново патрулира по улиците. Навремето, преди големите протести, всички страшно се бояха от нея. Днес това вече е така. Дори 63-годишната Азам вече излиза без забрадка. "Децата казаха, че нравствената полиция била на площада, но аз не я видях. Днес само един обикновен полицай ми направи забележка да си сложа забрадката, но аз не му обърнах внимание", разказва тя.
Жените трябва сами да решават
През няколко преки срещаме и 18-годишната Джалдах. В тази гореща лятна вечер студентката е увила яркочервената си забрадка плътно около лицето. Тя няма намерение да я сваля. "Нося забрадка още от детството си, никой не ме е карал насила. Доброволно съм го решила и съм си свикнала със забрадката. Без нея ще се чувствам зле. Семейството ми е религиозно, но въпреки това ме оставиха сама да решавам този въпрос", казва Джалдах.
Тя добавя, че нейни приятелки са взели друго решение и сега ходят без забрадка. Но това не разваля приятелството им, уточнява Джалдах. И до нейните уши е достигнала вестта, че нравствената полиция отново патрулира по улиците. "Според мен това си е жив абсурд", казва тя и обяснява, че жените трябва сами да решават по този въпрос и никой да не им се бърка.
Новата форма на протест
Карин Зенц заговаря по същия въпрос и една възрастна жена, но тя не желае да приказва. Мимоходом казва само, че обича забрадките, защото е мюсюлманка и редовно се моли. В тази жега тя е облечена в дълго и широко палто, под забрадката ѝ не се подава дори един косъм. По улиците в Иран все още могат да се видят и такива жени. Но в някои техерански квартали мнозинството жени вече ходят без забрадки, а оскъдното им лятно облекло често пъти не покрива краката и дори бедрата им. В провинцията все повече млади жени също отказват да скланят глава пред стриктните предписания за външния вид.
Студентката Париваш казва: "Надявам се, че онези времена няма повече да се върнат. Ще ми се да не ни карат повече да носим забрадки."
Вече от месеци в Иран няма демонстрации срещу режима. Но най-вече младите хора престанаха да крият модерния си начин на живот, дори напротив - започнаха демонстративно да го показват. Това е новата форма на техния протест. В същото време те се радват за това, което успяха да извоюват в многомесечните битки със силите за сигурност. Колкото и скромно да е то.
Да, това е първото лято със слънчеви лъчи в косите и с музика на улицата в Иран, завършва репортажът на АРД.