Един път седмично Жанин Вейекманс и други доброволци раздават храна на около 150 семейства. Председателката на хранителната банка знае, че хората, които идват тук, нямат друг избор. Пред протестантската църква в брюкселската община Лакен се е събрало множество. Мъже и жени пълнят колички и чанти с продуктите, които доброволците им подават. Сред посетителите има и много семейства с деца. Това е една от близо 140-те банки за дарени храни, които се раздават на социално слаби в региона на Брабант и Брюксел.
Някои оцеляват с тази храна цяла седмица
На масите до хляба са наредени сокове и зеленчуци. В другата страна на помещението хората получават малки пакетчета чипс и кутии с бонбони. Има и газирана вода, плодове и олио, а месото се съхранява в голям хладилник. За разлика от супермаркета хората тук не плащат, но и нямат правото да си изберат от рафтовете всичко, което им се иска. Храните са дарени от супермаркетите. Срокът на годност на някои от продуктите е изтекъл, а на други - не. На олиото и брашното, които са платени по европейски проект, се вижда логото на ЕС. Жанин Вейекманс разказва, че някои от хората, които идват, имат специално разрешително от социалните служби, други са задлъжнели, а има и бежанци, които все още не могат да започнат работа, защото чакат да получат документите си. Тя споменава, че се прави малка проверка дали идващите наистина са социално слаби. „Някои от посетителите живеят само с това, което им дарим - от четвъртък до четвъртък“, казва жената.
Брюксел иска да въведе задължителни мерки
Евростат изчислява, че около 10% от всички храни в ЕС се изхвърлят. През 2020 г. това количество е било почти 59 млн. тона. В същото време Европейският съюз посочва, че 32,6 млн. души в Европа почти редовно не могат да си позволят качествено ядене.
Регионалният министър за района около Брюксел Ален Марон, отговарящ и за климатичните промени, посочва на уебсайта си, че 70 000 души разчитат на хранителните банки. Той иска да задължи магазините с площ над 1000 кв. м. от 2024 г. нататък да даряват непродадената, но все още годна за консумация храна. Законодателният проект е одобрен на първо четене и трябва да премине през по-нататъшните дискусии, за да бъде приет. Ханс Кардин, говорител на Белгийската асоциация за търговия на дребно Comeos, от своя страна коментира пред ДВ, че супермаркетите в Белгия вече даряват много. Според него новият закон ще ощети онези клиенти, които се възползват от редовните промоции и сезонните намаления на цените на стоки, чийто краен срок на годност наближава.
Различни модели за подпомагане с храни
Белгия не е първата страна, която иска да въведе законодателно задължение за даряване на храна от супермаркетите. Европейската федерация на хранителните банки (FEBA), която представлява 351 хранителни банки в 30 държави, съобщава, че се наблюдават три различни подхода. Някои страни като Франция и Чехия задължават търговците на дребно да подписват споразумения за хранителни дарения. Други държави като Италия и Молдова използват данъчни стимули или опростяват административни процедури. Има и такива, като Нидерландия и Унгария, които предпочитат доброволните споразумения. Испания също планира да въведе закони, които да спрат разхищението на храни. Пол Милборн, експерт по социална география от Университета в Кардиф, коментира пред ДВ, че има по-сериозен въпрос от този за разхищението на храна, който обаче остава встрани от вниманието на инициативите. „Моделът за търговия на дребно в супермаркетите предполага наличието на задължителен излишък – тоест става дума за наличието на свръхпроизводство на храни. Освен това разхищението на храни не се дължи само на търговската мрежа. По данни на Европейската комисия над 50% от него се създава в частните домакинства“, казва експертът.
Правилен подход ли е принудата?
Милборн смята, че е проблематично „излишните“ храни да се използват за подпомагане на хората с ниски доходи. Според него съществуват и по-добри методи, защото хранителните банки стигматизират бедните хора. Като пример специалистът посочва т.нар. модел на общностните хранителни магазини, който сега започва да се развива във Великобритания. При този модел хората се обединяват в общности и си купуват храните на по-ниски цени. Цялото функционира като кооператив. Ползата е, че хората с ниски доходи могат да получават разнообразна храна с високо качество на поносими цени. Милборн смята, че целият подход към храната трябва да се промени. Според него на нея трябва да се гледа като на човешко право.
Автор: Лусия Шултен