"Въпреки факта, че не живея в Русия от 2014 г., осъзнавам, че и аз нося част от отговорността за действията на страната", каза Аркадий Волож в изявление за медиите. Тъй като той не застана лично пред тях, съоснователят и дългогодишен шеф на компанията не спомена нищо за нения значителен принос за укрепването на режима на Путин.
Мълчанието не беше добър вариант
Аркадий Волож бе сред руските олигарси, които веднага след началото на войната срещу Украйна попаднаха под западни санкции. По това време той подаде оставка от всички официални длъжности в "Яндекс". По-късно в медиите започнаха да появяват слухове, че компанията ще бъде разделена на две части - руска и международна. Наскоро Волож, без да дава обяснения, "изчисти" биографията си от почти всички препратки към Русия, което предизвика възмущението на противниците на режима в Кремъл.
Тяхната позиция е разбираема. Медийното изявление на Аркадий Волож, един от основателите и дългогодишен шеф на "Яндекс", че е против войната, дошло година и половина след нейното начало, трудно може да бъде обяснено с факта, че той все още има свои близки "заложници" в Русия. Бизнесменът дълго и мъчително се опитваше да "дистанцира" своя бизнес от Русия.
Освен това едва ли е случайно, че изявлението му се появи веднага след вълна от критики. Всъщност то дори може да бъде наречено принудително, защото, веднъж озовал се във фокуса на общественото осъждане, Волож няма как да не осъзнава, че шансовете му за оспорване на санкциите и повтаряне на примера на бизнесмена Олег Тинков са доста крехки.
Неговото осъзнаване обаче е нещо изцяло положително. То означава, че обществената критика работи.
Няма никакво съмнение, че колкото повече бизнесмени и публични фигури, подкрепящи режима на Путин, са принудени да декларират, че са против руската агресия, толкова по-добре. Не бива обаче да се оставяме да бъдем мамени. Това е много далеч от "разцеплението на руските елити", което много западни наблюдатели предричат от февруари 2022 г. до днес.
"Яндекс" като стълб на властта
В своето изявление и в биографията си Аркадий Волож запази мълчание за руските бизнес геройства, които той и "Яндекс" извършваха през последните две десетилетия. Превръщайки се в най-голямата, а след това и в единствена руска интернет търсачка, компанията зае монополно положение на този пазар и се опита, като това не се крие от никого, да получи такъв статут и в много други сфери.
Става въпрос както за чисто търговските начинания, като например системите за доставка или за "Яндекс такси", така и за политически - например за ролята му на агрегатор на новини и на блогове. Последният бе закрит почти веднага след пускането му - най-вероятно по спешно настояване на цензурите на Путин.
Не е много вероятно някой сега да обвинява Волож за нечестна конкуренция с "Яндекс" в епохата, в която той ръководеше компанията. Но какво може да се каже за активното сътрудничество с властите в ИТ сферата, за откритото цензуриране на агрегатора на новини и други подобни услуги, което многократно е било потвърждавано от бивши подчинени на Волож?
Човек може да си спомни и съдействието, оказвано от него на властите, при унищожаването на независимите услуги и намаляването на цитатите от "нежеланите" медии, което ги лиши от рекламни приходи. Не желае ли "предприемачът от казахстански произход" открито да разкаже за скритата страна на руската власт, която той познава доста добре, за да отслаби Кремъл и така да допринесе за спирането на войната срещу Украйна?
Колективна, вместо индивидуална отговорност
Можем ли да вярваме в искреността на Аркадий Волож? Аз мисля, че той е против войната и убийствата по същия начин, по който и всеки психически нормален човек е против тях. Но тук има и една очевидна манипулация.
Осъждайки войната срещу Украйна, Волож приема онази част от колективната отговорност, която тежи върху всички руснаци - независимо от това дали те я желаят или не. Но той също така носи и лична отговорност за колаборационизма си, който му е донесъл милиарди рубли. Междувременно Русия е изградила "цифров ГУЛАГ", а "Яндекс" често е помагал за това на чекистите на Путин.
Тази отговорност едва ли някога ще се превърне в лична вина или в решения на съда. Засега тя е отразена само в санкциите. Но когато се обсъжда възможността за тяхната отмяна срещу Аркадий Волож, не трябва да забравяме едно нещо: той бе санкциониран не защото мълча година и половина за агресията срещу Украйна, а заради активното си сътрудничество с Кремъл. А именно то, наред с всичко останало, направи тази агресия възможна.
* Авторът Иван Преображенский е експерт за Централна и Източна Европа, медиен наблюдател и автор на коментарна рубрика в ДВ