Диктатор на страха. От какво се страхува Путин на фона на войната с Украйна?
© Виталий Портников
Когато изследователите Сергей Гуриев и Даниел Трейсман написаха книгата си „Диктатори на измамата. Новото лице на тиранията в 21 век“, управлението на руския президент Владимир Путин беше една от най-добрите илюстрации на метаморфозата с диктатурите през нашия век. А 20-ти век, според авторите, е век на страха. Йосиф Сталин не просто лъже своите сънародници – той ги оковава със страх. В комунистическия Съветски съюз нямаше дори намек за свободни избори, вместо това имаше постоянни репресии, Гладомор и ГУЛАГ.
Владимир Путин тръгна по друг път – по пътя на така наречената „управляема демокрация“, която е пълна измама. Изглежда, че има конкурентни избори и победителите в тях са предварително известни. Свободни медии? Политическият дневен ред се определя в Кремъл. Частна инициатива? Какво очаква един едър предприемач, който не иска да вземе предвид интересите на Путин, е добре известно от съдбата на Ходорковски или Березовски. Но има олигарси, които са готови да сътрудничат на Кремъл и се чувстват добре… И гражданинът може да си мисли, че живее в демократична държава и може да влияе на нейното бъдеще, въпреки че всъщност неговите възможности са сведени до минимум дори когато избира областни власти.
Победа над собствената си страна
За 18 месеца мащабна война обаче Путин започна да се превръща от „диктатор на измамата“ в „диктатор на страха“. Той не успя да победи Украйна, но пък победи собствената си страна. Буквално за месеци целият декор на "управляваната демокрация" беше съборен. Всички издания, на които все още беше разрешено да излъчват алтернативна гледна точка, бяха затворени. Опозиционери започнаха да получават присъди, които лесно могат да бъдат сравнени с доживотен затвор. В учебния процес започнаха да се въвеждат специални учебници, които напомняха на наблюдателите за „Краткия курс“, написан от Сталин в историята на партията. „Спадът“ на частния бизнес доведе до увеличаване на зависимостта на гражданите от заетостта в държавната икономика.
Могат да ме попитат: защо му е на Путин да става "диктатор на страха", когато мнозинството руснаци си го подкрепят във войната срещу Украйна? Социологическите проучвания всеки път регистрират, че мнозинството от сънародниците на руския президент вярват на официалната пропаганда, рейтингът на Путин само се повишава след поредното решение за агресия.
От какво се страхува Путин?
Когато Александър Лукашенко се превърна от „диктатор на измамата“ в „диктатор на страха“, беше лесно за разбиране. През 2020 г., след поредните президентски избори в страната, Лукашенко се убеди в пълното отхвърляне на неговата политика и неговата фигура от мнозинството от неговите сънародници. Стотици хиляди хора по улиците на Минск и други градове на Беларус бяха убедени в това по-добре от всякакви социологически проучвания. Но не видяхме нищо подобно в Русия нито преди, нито по време на войната с Украйна.
Тогава от какво се страхува Путин и защо "затяга гайките"? Какво му пречеше радиостанцията "Ехото на Москва" на руския президент? Защо съдиите му издават нови присъди? Колкото и парадоксално да звучи, Путин се страхува от бъдещето. Може дори да се каже, че този бивш служител на съветските специални служби гледа по-далече от беларуския си колега. И много по-малко вярва във вечната любов на съгражданите.
Путин прекрасно разбира, че в случай на каквито и да било икономически проблеми гражданите неизбежно ще повдигнат въпроси относно неговата ефективност и възможността за продължаване на войната. Той разбира, че опозиция, която не съществува - в елитите, в бизнеса, в обществото - може да се появи буквално от нищото. Той отлично помни какво се е случвало с руските владетели, които са губели войни или просто не са имали успех. Но той може да си спомни и нещо друго: брутална диктатура, като тази на Сталин, можеше да си позволи военно поражение – както например по време на войната с Финландия.
Следователно можем да кажем, че Путин се нуждае от едно наплашено общество не днес, а утре. Ще му е нужно по време на криза тази изплашена държава вече да съществува и да се страхува от спецслужбите, съдилищата и правоохранителния апарат. За да не доведе поражението му във войната с Украйна до крах на неговата власт.
Ако Путин беше сигурен в победата си над Украйна, той можеше да си позволи да не укрепва режима, да не се превръща в „диктатор на страха“. Ето защо новият модел на диктатура е най-доброто доказателство за неговата несигурност в бъдещето.
Източник: Виталий Портников специално за Radio svoboda
Бесарабски фронт