"Получавам 7500 турски лири пенсия, което е около 250 евро. Плащам 250 евро наем, а отделно имам и сметки за ток, вода, хранителни продукти и други неща", казва Айше Акташ пред германската обществено-правна медия АРД. "Невъзможно е да живея само от пенсията." Преди да се пенсионира, Айше е принадлежала към средната класа - работила е в текстилната промишленост. Днес тя е принудена да продължава да работи - в магазина за втора употреба на съпруга си. Защото в Истанбул пенсията не ѝ стига за нищо.
Близо една трета от турските пенсионери получават месечна пенсия в размер на 250 евро, пише АРД. И много пенсионери всъщност са принудени да продължат да работят - също като нея.
Годишна инфлация от близо 60 процента
Почти не минава ден без цените да поскъпнат. Ако турските гевреци със сусам са стрували пет турски лири миналата седмица, сега цената е двойна. Според данните на Организацията за изследване на инфлацията ЕНАГруп, между юни и юли цените са се вдигнали с 13,18 на сто. Цените на храните и безалкохолните напитки са скочили с 14,66%, наемите са се вдигнали с 6,05%, а цените в ресторантите - с 9,15%. Очаква се да продължат да растат, отбелязва АРД. Инфлацията през юли се изчислява на 47,83 на сто в сравнение със същия месец през миналата година. Турската централна банка прогнозира, че годишната инфлация ще достигне 58 на сто. Експертите смятат, че реалното повишение на цените всъщност е дори по-високо. На мнозина им се налага да се ограничават, други зависят от финансовата подкрепа на семействата си.
Наемите в големите градове се вдигат
Пенсионерите в големите градове са сред най-засегнатите. Средният наем на апартамент в Истанбул сега е 1,5 пъти по-висок от минималната работна заплата. Според градската администрация, наемите са се вдигнали с близо 700 процента в рамките на последните четири години, пише АРД.
Затова на много пенсионери им се налага да се изнесат от големия град. Айше Акташ познава хора, които са в такова положение. Арзу Белбюкен е една от тях. Пенсионерката все още работи на свободна практика като преводачка и учителка. Скоро ще се мести в Измир. В ежедневието ѝ се налага да се ограничава за много неща. "Преди често излизах на ресторант - почти всеки ден. Сега мога да си го позволя най-много веднъж на всеки две седмици. Трябва да се адаптираме към ситуацията и да променяме навиците си", обяснява жената пред АРД. На въпроса дали иска просто да си почива и да не работи повече, Арзу отговаря: "Няма как. Карпе дием! Спряла съм да мечтая. Живея за момента."
Нужни ли са "революционни" промени?
"Ако Турция не предприеме сериозни и вероятно революционни мерки за решаване на жилищната криза през следващите години, тя ще се задълбочи и ще се сблъскаме с най-тежкия недостиг на жилища в историята на републиката", споделя в X (бившия Туитър) Бугра Гьокче, заместник-генерален секретар на истанбулската община. Според данни, публикувани от Статистическата служба на Турция TÜİK, населението на Истанбул е намаляло с повече от 56 000 души през 2020 - до малко над 15 милиона. През 2021 според официалните данни тази тенденция се запазва, обяснява АРД. Поради инфлацията и заради страха от прогнозираното голямо земетресение в Истанбул, сега експертите очакват броят на изнасящите се от мегаполиса да се увеличи поне двойно.
Правителството планира да насърчи миграцията обратно към селата. То обмисля например да субсидира електричеството и водата за пенсионерите, ако те се изместят от Истанбул. Мярката е за намаляване на гъстотата на населението в мегаполиса, но в същото време стимулира джентрификацията. Преместването на пенсионерите не решава проблема с инфлацията, нито пък подобрява лошите финансови условия.
Автор: Дамла Хекимоглу