Не е толкова важно дали Владимир Путин е поръчал елиминирането на собственика на частната военна компания „Вагнер“ Евгений Пригожин, чийто самолет падна от небето преди седмица - точно два месеца след краткотрайния му бунт и поход към Москва, смятат някои анализатори, а по-скоро демонстрирането на допълнителната мощ, която руският президент получи с това слизане от сцената на негов съперник, пише БТА.
Частният самолет на Пригожин, в който той пътуваше с приближени и охранители, се разби на 23 август близо до село Куженкино в руската Тверска област. Веднага след като самоличността на загиналия беше потвърдена, руският независим новинарски сайт „Медуза“ заговори за „специална погребална операция“, подготвена за Пригожин, визирайки тайнствеността около организацията на траурния обред и неяснотите за времето и мястото на полагането му в земята. Местни медии описаха как журналисти и желаещи да се простят с Пригожин са били разигравани и са се лутали къде всъщност ще бъде прощаването с популярния лидер на наемниците. Освен това, погребението почти не беше отразено от руската държавна телевизия и само един канал – „Россия 1“, му отдели почти минута като посочи, че Пригожин е бил погребан в тесен кръг по желание на семейството.
Според руската изследователка Татяна Становая - анализаторка на Център “Карнеги Русия-Евразия”, цитирана от сп. „Нюзуик“, тайното погребение на Пригожин „стана последната фаза от специалната операция по елиминирането му“. Прогнозата на Становая е, че няма да има нов човек начело на „Вагнер“, нито обединено командване на частната армия. ЧВК ще бъде погълната от различни структури, не задължително от руското министерство на обраната.
Пригожин е бил погребан за не повече от 40 минути на частна церемония с не повече от 30 присъстващи, съобщи същия ден пресслужбата му.
Седмичното британско издание „Спектейтър“ коментира, че странното поведение около погребението и маневрите за отклоняване на опечалени, предполагат, че руските власти, а следователно и Кремъл, не са искали да допуснат народно оплакване на Пригожин. Вероятно причина за тази нервност след неуспешния юнски метеж, е това, че всяка проява на скръб и изблик на подкрепа може да бъде разглеждана като предизвикателство към президентската власт. Кремъл явно не е искал да даде възможност на съмишленици и почитатели на Пригожин да се съберат на гроба му.
Броени дни преди катастрофата „ястреби“ в руските сили за сигурност настоявали за същите промени, които Пригожин изискваше, призовавайки за ново военно ръководство и засилване на сраженията в Украйна, съобщи „Блумбърг нюз“, цитирана от Радио „Свободна Европа“. Медията отбелязва, че през последните няколко месеца Пригожин е спечелил умовете на мнозина руски провоенни пропагандисти, блогъри и националисти – все хора, подкрепящи инвазията, които мятат, че Москва я провежда непрофесионално.
Сега Кремъл е зает с деликатната задача да управлява потенциалния гняв на привържениците на покойния, посочва в. „Вашингтон пост“. Липсата на каквато и да било официалност на погребението, което Путин позволи за Пригожин, пише “Спектейтър“, е силен индикатор как президентът ще е опита да представи сценично наследството на този „талантлив бизнесмен“.
Снимки, направени през юли при полицейския обиск в дома на Прижожин след метежа, разкриха, че той има медал „Герой на Русия“. Това означава, че теоретично на Пригожин се е полагало погребение с военни почести, почетна рота и военен оркестър. Протоколът за погребения на Герои на Русия изисква също те да бъдат извършени на федералното военно гробище Митишчи в покрайнините на Москва - нещо, което беше отказано на Пригожин, отбелязва изданието. Любопитно е, че според неназован източник, цитиран от руски медии, погребението е било частно, в съответствие с желанието на роднините. Фактът, че руските държавни медии акцентират върху това, е красноречив. А и Пригожин бил погребан на Пороховското гробище в Санкт Петербург, за да бъде положен редом с баща си, когото той обаче почти не познавал. Оттук удобно се прави извод, че нищо около погребението няма общо с обстоятелствата около смъртта на собственика на „Вагнер“.
„Спектейтър“ заключава, че тайното погребение навежда на мисълта, че руските власти и Кремъл са искали час по-скоро да го „изчегъртат“, а с него и спомена за юнските събития, от паметта на Русия. Но наследството на човека, превърнал се в най-голямото предизвикателство за Путин през неговите десетилетия на власт, може да не бъде забравено толкова бързо, прогнозира изданието.
В анализ за „Дойче веле“ Андрей Бренер прогнозира, че каквото и да стане оттук нататък, едно е ясно: Пригожиншчината със сигурност ще надживее Путин. Бренер пише, че епохата на късния Путин вече е неразривно свързана с основателя на наемническата армия. А смъртта на Пригожин допълнително циментира тази връзка. И президентът няма да може да се отърси нито от сянката на Пригожин, нито от подозренията за участие в смъртта на лидера на наемниците, нито пък от вината за техните престъпления.
Бренер обобщава, че Пригожин е осъществил в геометрична прогресия онова, към което сегашният държавен ръководител на Русия целенасочено вървеше в продължение на години: обезценяване на всички закони, брутално отстраняване на противниците и установяване на чисто криминални взаимоотношения. Пригожин дори успя да надмине президента в едно: в бруталното отстраняване на опонентите си. Точно за това опитът му за метеж накара Путин направо да настръхне, смята коментаторът на ДВ, макар че, в крайна сметка всичко върши за един ден. Смъртта на Пригожин може да направи мечешка услуга на Путин, ако около основателя на „Вагнер“ започне да се гради култ като около някакъв мъченик. Но е по-вероятно Кремъл да не го допусне, прогнозира А. Бренер.
Според британското министерство на отбраната, цитирано от Асошиейтед прес, почти сигурно е, че отстраняването на Пригожин ще има дълбоко дестабилизиращ ефект върху ЧВК „Вагнер“. Неговите лични атрибути: хиперактивност, изключителна смелост, хъс за резултати и крайна бруталност бяха проникнали във „Вагнер“ и едва ли него приемник ще ги притежава.
Бившият съветник в Кремъл Сергей Марков обаче смята, цитиран от в. „Крисчън сайънс монитър“, че външни врагове са били повече от мотивирани да убият Пригожин и никой в Русия не е искал да го направи. Наистина не виждам какво би спечелил Путин от убийството на Пригожин освен голяма лоша реклама. Никой в Русия не се нуждае от това, подчертава Марков. Американски и европейски наблюдатели, цитирани от изданието „Политико“, са на мнение, че вероятно в краткосрочен план Путин ще стане по-силен, но в дългосрочен хватката му ще отслабне. Естонският министър на отбраната Хано Певкур написа, че обществото на страха бързо расте в Русия и хората са все по-уплашени да излизат на демонстрации или нещо подобно. Така че диктатурата в мафиотската държава расте, изтъква Хавкур.
„Политико“ отбелязва и появата на онлайн спекулации, че Пригожин не е мъртъв, а катастрофата е била постановка, за да му помогне да изчезне. Руският медиен апарат обаче побърза да сложи край на тези слухове. А администрацията на американския президент Джо Байдън посочи, че в края на краищата Пригожин е бил „пътник“ и е живял живот назаем.
Русият журналист Андрей Колесников от Фондация Карнеги за международен мир, който продължава да следи ставащото в Русия, пише в бележки за статия, предоставена на „Крисчън сайънс монитър“, че традициите на руската и съветската тайна полиция са отдавнашни и дълбоки и отстраняването на Пригожин след „предателството му“ срещу Путин е било неизбежно. Извънсъдебните убийства в Русия се превърнаха в новото нормално, пише Колесников. Системата, изградена от Путин, е създадена по такъв начин, че не се нуждае от публични екзекуции (както в други автокрации) или от истински съдебни процеси (както е в демокрациите). Безсмислено е да се спекулира дали Путин е засилил властта си в резултат на самолетната катастрофа. Автократът остана върховен лидер, а победителят взема всичко.
Бившият британски премиер Борис Джонсън написа във в. „Дейли мейл“, че „наблюдавайки смразяващите кадри със самолета, който по спирала пада към земята, ставаме свидетели на нещо историческо. Това е силовото ликвидиране - по телевизията - на враговете на държавния глава. Не се сещам за друг пример на такава показна и безцеремонна диващина, извършвана от световен лидер - не и наше време“.
В тази връзка „Политико“ прави паралел с 1934 г., когато в Ленинград е убит видният болшевик Сергей Киров - съветски държавен и политически деец, секретар на градския комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и близък приятел на Йосиф Сталин. По неясни причини Киров е застрелян в строго охранявания партиен щаб в Смолни от неуравновесен млад комунист. Въпреки усилията на съветски и руски историци да търсят поръчителя далече от Сталин, според американската историчка Ейми Найт, смятана за най-добрия западен специалист по СССР и Русия, са налице доста убедителни обстоятелства, свързващи Сталин с убийството на популярния негов вероятен съперник.
Обстоятелствата около престъплението водят към Народния комисариат по вътрешни работи НКВД (централен правоприлагащ орган на СССР за борба с престъпността и поддържането на обществения ред, изпълняващ пряко върховенството на властта на Всесъюзната комунистическа партия и тясно свързан със съветската тайна полиция) - предшественик на ФСС, и Найт е убедена, че НКВД няма как да е действал без изрична заповед на Сталин.
Подобно на Путин, преди 90 години Сталин също проявява известна нервност. Но в крайна сметка използва убийството на Киров като претекст за засилване на политическите репресии и започване на Голямата чистка, обобщава „Политико“. Още през юли тази година, в периода на късния Пригожин, американският държавен секретар Антъни Блинкън каза на форум по сигурността в Аспън, че Русия води политика „на отворени прозорци“, визирайки това колко много видни руснаци изглежда починаха, падайки от прозорци на високи етажи. Двама руски олигарси - Павел Антов и Равил Маганов, паднаха от прозорци миналата година, припомня „Политико“. И двамата критикуваха руската инвазия в Украйна.