Съдът в Босна и Херцеговина днес потвърди обвинението срещу президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик и директора на Държавен вестник на Република Сръбска Милош Лукич, съобщи сайтът „Кликс“, цитиран от БТА.
Това означава, че срещу двамата ще се води съдебен процес по обвинение в неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиян Шмит. Ако Додик бъде осъден, може да получи присъда до пет години затвор.
Сайтът посочва, че адвокатите на президента са се опитали да сменят съдията, която взима решение за обвинението, но не са успели, защото съдебният съвет на съда в Босна и Херцеговина единодушно е отхвърлил искането. Додик повдигна обвинение и на прокурора на Босна Недим Чосич, но все още не е взето решение от прокуратурата относно това обвинение.
Президентът на Република Сръбска отхвърли обвиненията миналия месец и се опита да ги представи като атака срещу Република Сръбска, която е в състава на Босна и която обхваща около половината от страната с население от близо 3,2 милиона души, отбелязва Асошиейтед прес.
Додик постоянно призовава за отделяне на сръбската съставна част от Босна и Херцеговина. Той е изправен пред санкции от страна на САЩ и Великобритания заради политиката си, но има подкрепата на Русия. Москва подкрепя и отказа на Додик да признае авторитета на Шмит, твърдейки че той не е законно назначен на длъжността си. Службата на върховния представител в Босна има правомощия да променя закони и да сменя длъжностни лица, които подкопават мира.
Миналата седмица Додик заплаши, че ще арестува и депортира Шмит, ако влезе на територията на Република Сръбска.
Властите в Република Сръбска организираха и протести в подкрепа на президента Додик под мотото „Границата съществува“. На тези митинги беше обявено, че решенията няма да се вземат от "неизбрани чужденци", а от демократично избрани представители на народа. Преди това полицията в Сараево забрани обявеното събиране на босненски сърби пред сградата на съда и прокуратурата.
Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна през 1995 година, раздели страната на две полуавтономни части – Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Постът върховен представител на международната общност в Босна е предвиден от това споразумение.