Под натиска на войната в Украйна полските въоръжени сили преживяват истинска революция, пише швейцарското издание "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ). В обширна статия по темата се припомня, че военният парад, провел се във Варшава на 15 август, е бил най-големият в страната от десетилетия насам. 103-ата годишнина от "Чудото край Висла" - победата на поляците над Съветския съюз, предостави подходящия символизъм, пише НЦЦ и подчертава: "Варшава желае да изпрати сигнал за сплашване към Русия".
Полша иска да се превърне във водеща военна сила в Европа. Премиерът Матеуш Моравецки потвърди, че мащабното въоръжаване ще продължи дотогава, "докато армията ни не стане толкова силна, че да не ни се налага да се отбраняваме". Само няколко седмици след като Русия нахлу в Украйна през 2022, полският парламент прие удвояването на състава на армията - до 2035 година полската армия трябва да разполага с 300 000 войници, припомня швейцарското издание.
Ще стане ли Полша новата военна суперсила в Европа
В момента Франция разполага с най-голямата армия в Европа. Нейната численост е 205 000 души. Според официалните данни през миналата година Полша е разполагала със 164 000 военнослужещи. През последните 10 години страната почти изцяло изпълнява целта на НАТО за разходване на поне 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) за отбрана. А през тази година разходите дори се удвоиха и достигнаха 3,9%. През 2023 Полша смята да похарчи близо 30 милиарда щатски долара за отбрана.
Тези огромни разходи предизвикват скептицизъм у някои наблюдатели. Полският военен експерт Роберт Чулда смята, че заради тях страната ще се изправи пред дилемата "оръжие или хляб". Много вероятно е решението за военните разходи да е задвижвано от "политически популизъм", а не от "истински, цялостен и добре обмислен план за хармонично укрепване на въоръжените сили", пише Чулда в своя статия, цитирана от Евронюз. Военният експерт призовава страната да обмисли тези ходове в дългосрочен план, за да избегне риска от финансово свръхнатоварване, който сега изглежда много висок.
Основите на превъоръжаването в Полша бяха положени през 2019 година от управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС) с план, предвиждащ ускоряване на замяната на старите оръжия от съветската епоха със западни, информира НЦЦ. "Войната в Украйна след това се превърна в катализатор, тъй като на съседната държава бяха предадени не само изтребителите МиГ-29, но и 260 по-стари танка. Така Полша загуби значителна част от отбранителния си капацитет", посочва швейцарското издание.
В проекта за превъоръжаването на Полша участват предимно американски компании, но също така южнокорейски, британски, израелски и италиански дружества, които често си сътрудничат с полските производители на оръжие. Германия и Франция, които преди управлението на ПиС бяха сериозни доставчици за Полша, днес отстъпват на заден план. Това отразява напрегнатите отношения с ЕС заради спора около върховенството на закона, но и мнението на Варшава, че Европа играе само второстепенна роля като партньор в политиката за сигурност, отбелязва НЦЦ.
Удвояване на заплатите
За укрепването на армията си Полша разчита и на атрактивни заплати. Според данни на Министерството на отбраната основното заплащане на военнослужещите е нараснало почти двойно от 2015 година насам и днес стига до близо 1040 евро.
Финансирането на разходите за отбрана представлява огромна тежест за хазната, коментира швейцарският вестник. Освен това военни експерти посочват, че покупката на оръжейните системи представлява само една част от разходите, свързани с тях. Разноските по поддръжката им са още по-големи.
ПиС използва разширението на армията като предизборен трик и това е очевидно, коментира "Нойе Цюрхер Цайтунг". Геополитическата ситуация позволява на управляващата партия да се представи в кампанията като единствената сила, която цялостно защитава полския суверенитет. Тя се възползва и от факта, че населението изпитва много по-силно доверие към въоръжените сили, отколкото към политиците.
Според швейцарското издание полските действия се приемат добре и в международен план. "Германия например отправя малко критики, тъй като Берлин е щастлив, че съседната страна засилва ролята си на военен буфер срещу Русия. САЩ и НАТО също оценяват силния партньор в геополитически нестабилния регион", пише НЦЦ.
Ще спре ли Полша оръжейните доставки за Украйна?
Впрочем, вчера (20 септември) едно изказване на полския премиер за оръжейните доставки за Киев предизвика спекулации. В интервю за телевизионния канал "Polsat News" Матеуш Моравецки отговори на въпроса дали Полша ще продължи да подкрепя Украйна с оръжейни доставки и хуманитарна помощ въпреки спора за зърното така: "Вече не доставяме оръжие на Украйна, а се снабдяваме с най-модерните оръжия". Моравецки каза още, че Полша е разширила неимоверно поръчките си за оръжие. "Ако не искаш да ти се налага да се защитаваш, трябва да разполагаш с нещо, с което да се защитаваш - ние се придържаме към това правило." Въоръжените сили трябва да бъдат модернизирани, така че Полша да разполага с една от най-силните сухопътни армии в Европа, каза Моравецки.
Думите му бяха интерпретирани по различен начин. Макар че първото му изявление относно оръжията изглежда ясно формулирано, контекстът на интервюто подсказва, че Моравецки няма предвид пълно спиране на полските оръжейни доставки за Киев - по-скоро той вероятно иска да подчертае, че Полша не само доставя оръжия на съседната страна, но и успоредно с това превъоръжава собствената си армия.
Няколко полски новинарски портала обаче интерпретираха изявлението на Моравецки така: Полша ще спре доставките на оръжие за Украйна на фона на конфликта за зърното. Информационна агенция ДПА отправи искане за разяснение от полското правителство, но засега то остава без отговор.