Преди година Русия анексира украинските региони Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон. Хората там разказват, че е изключително трудно да се живее без руски документи за самоличност. Какво се промени за тях?
Русия отбеляза с тържество годишнината от „присъединяването на новите региони“ - както кремълската пропаганда нарича анексията на украинските области Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон. По този повод в Русия бяха отсечени юбилейни монети, а в окупираните региони бяха организирани концерти и други празненства, по време на които бяха обещани благосъстояние и стабилност, каквито можело да има само в рамките на Русия. По различни преценки обаче през тази година между един и два милиона души са напуснали окупираните територии – заради войната, потисничеството и бедността.
Тези, които са останали, назовават пред ДВ различни причини за решението си – например, че е трябвало да се грижат за роднини или защото нямат средства да заминат. Има и такива, които са останали, защото подкрепят Кремъл. От съображения за сигурност част от събеседниците на ДВ предпочитат имената им да не се споменават.
Какво е добре и какво - не
Мнозина в така наречените „народни републики“ Донецк и Луганск, предимно в градове, които са останали пощадени от боевете, възприемат анексията като край на икономическата изолация и на несигурното правно положение от последните осем години.
„От девет години насам водоснабдяването отново функционира денонощно“, изтъква медицинската сестра Катерина от Луганск. А сънародничката ѝ Марина се радва, че пощата отново доставя пратки, защото преди е трябвало да ходи до границата, за да си взима поръчките от руските онлайн-магазини. Подобрило се е и качеството на мобилната телефонна мрежа, казва Марина.
Жената обаче е много разтревожена от обезценяването на рублата (напълно изместила украинската валута в тези региони) и произтичащата от това инфлация. „Бензинът поскъпна със 70 процента, а оригинални резервни части за автомобилите изобщо не могат да се намерят“, оплаква се тя. И Катерина се оплаква от цените, но не и от заплатата си, която през тази година е била повишена два пъти.
В Луганск обаче най-много са поскъпнали недвижимите имоти. „Днес двустайно жилище, струвало през есента на 2021 година между 8000 и 10 000 долара, се продава за 25 000 до 30 000 долара“, казва пред ДВ брокерката Анна С.
"Разкрасяването" на градовете върви с пълна сила
Жители на Луганск и Донецк споделят, че след анексията в градовете им се реализират демонстративни „разкрасителни“ проекти, но те са най-много в Мариупол, където по преценки на ООН са били разрушени 90 процента от големите блокове и 60 процента от къщите. Местните хора се оплакват пред ДВ, че съвсем не е толкова лесно да си намерят нови жилища, колкото твърди руската пропаганда – бюрокрацията е твърде голяма и трябва да докажеш, че домът ти е бил напълно разрушен, както и – че не разполагаш с други имоти нито в Украйна, нито в Русия.
Украинските власти от своя страна съобщават, че в Мариупол са пристигнали към 40 000 руснаци, които наемат жилища или просто се настаняват в изоставени сгради. Брокерката Лариса казва, че новопристигналите са предимно строителни работници от Русия, които се трудят по многобройните обекти както там, така и в други градове в Донбас. Пристигнали са и много работници от Централна Азия, което не се харесва на местните жители – руските фирми не назначавали местни хора, предпочитали да използват свои работници.
Линейки само за хората с руски паспорт?
Учителите от окупираните региони от Украйна споделят пред ДВ, че в последната година голям брой училища са били закрити – в Херсон например от 30 са останали шест. Много от местните деца искат да учат онлайн в украински училища, но окупаторите ги принуждават да посещават „нормални училища“. Междувременно все повече учители са готови да преподават по руските учебни планове, а в тях „пропагандата започва още от първата страница, независимо за кой предмет става дума“, разказва пред ДВ бившата учителка Светлана.
Лекарите от окупираните територии също споделят, че навсякъде се въвеждат руски стандарти. Здравни осигуровки се издават само на хората с руски паспорт, което допълнително мотивира хората да си вадят нови документи. Халина от град Енергодар се оплаква, че се стига дори до истински шантаж за осигуряването на медицинско обслужване.
Без руски паспорт е много трудно
„Първо ми казаха, че ако нямам руски паспорт, няма да мога да извикам линейка. След това ме заплашиха, че не мога да се запиша за планирана операция, а за спешни случаи предварително трябва да разполагам с паспорт“, казва тя, макар че не може да си спомни лекари да са ѝ отказвали лечение заради това, че е украинска гражданка.
От думите на събеседниците на ДВ става ясно, че година след анексията в четирите региона е изключително трудно да се живее без руски документи. С украински паспорт не може да се получи нито работа, нито пенсия. Освен това не може да бъде регистрирана собственост на автомобил или имот, не може да се получи карта за мобилен телефон, нито пък банкова карта. „А проверки на документи има на всяка крачка – особено тези, които имат украински паспорт, се гледат под лупа“, казва шофьорът Серхий.