Международната общност следи внимателно как Иран ще изиграе картите си по време на настоящия конфликт между палестинската групировка "Хамас" и Израел, пише Манал Лофти във в. "Ал Ахрам".
През последните четири десетилетия Иран върви по тънко въже през повечето кризи в региона - от водената от Съединените щати война в Ирак до гражданската война в Сирия и кризата в Йемен. Настоящата ескалация в Близкия изток обаче ще тества способността на Техеран да върви по най-тънкото сред тънките въжета, смята Лофти. Според нея позиционирането на Иран и степента на прякото му и непряко въвличане в конфликта в голяма степен ще определи колко дълго ще продължи войната и как ще завърши.
Към момента налице са сигнали за нежелание "войната в сянка" между Техеран и Тел Авив да се превърне в директна и скъпа регионална война с риск от въвличане на други участници, посочва авторът. Иран, който е солиден поддръжник на "Хамас" и предоставя на организацията финансова, военна и политическа подкрепа от дълги години, похвали операцията, наречена "Потопът от Ал Акса", но отрече да има участие в нея. Американски и израелски представители също побързаха да заявяват, че няма доказателства Иран да има роля в атаката на "Хамас".
Само няколко дни са минали от началото на най-насилствената ескалация в Близкия изток от години, а конфронтацията между "Хамас" и Израел може да продължи седмици и дори месеци. Какъвто и да е сценарият, който предстои, Иран най-вероятно ще бъде най-големият победител в кризата, и то на повече от едно нива, пише Лофти.
"Новият" Близък изток, който американският президент Джо Байдън се опитва да установи с историческото споразумение за нормализация на отношенията между Саудитска Арабия и Израел е под заплаха. Трудно е да си представим Рияд да възобнови преговорите със САЩ и Израел, за да нормализира отношенията си с Тел Авив, докато сраженията продължават с такава интензивност и стотици цивилни палестинци загиват.
И преди настоящата криза едно от условията на Рияд за нормализация беше Израел да предприеме положителни стъпки за прекратяване на страданията на палестинския народ и за начало на преговори за осъществяване на националните им стремежи за собствена държава в границите от 1967 година със столица Източен Йерусалим, припомня Манал Лофти.
Тези саудитски искания бяха най-голямото препятствие пред ултранационалистическия кабинет на израелския премиер Бенямин Нетаняху. След операцията "Потопът от Ал Акса" е още по-трудно правителството му да направи отстъпки на палестинците.
Ескалацията може да осуети нормализацията и да попречи на администрацията на Байдън да преподреди Близкия изток, а това ще бъде отчетено като сериозна победа за Техеран и съюзниците му в региона.
Към това се добавя фактът, че всички възможности за военен отговор на действията на "Хамас" от страна на Израел могат да засилят позициите на Иран.
Ако израелската армия реши да извърши мащабна военна операция вътре в Газа и използва прекомерна сила, това ще подложи на огромен натиск арабските държави, които наскоро нормализираха отношенията си с Израел и тези, които искат нормализация.
От друга страна, ако израелската армия оцени сухоземна военна операция в Газа като твърде опасна и реши да не отговаря по този начин, това ще бъде възприето като победа за "Хамас" и доказателство за ограничените възможности пред Израел, независимо от военната му мощ.
Това отново ще бъде в полза на Иран, изтъква авторът.
Още един аспект е, че Иран вероятно ще предостави хуманитарна, медицинска и политическа подкрепа на палестинците, което ще подобри образа му като регионален лидер и защитник на палестинската кауза.
А може би най-голямата награда, която Иран може да спечели от настоящата ескалация е провалът на политическия проект на Нетаняху, основан на заобикалянето на принципа "земя за мир" в полза на "мир за мир".
В някои леви израелски вестници, водени от "Хаарец" вече се чуват гласове, които настояват той да подаде оставка и да не ръководи отговора на Израел на "Потопът от Ал Акса". Призивът на Нетаняху за съставяне на национално правителство не получи положителен отговор от опозиционните партии, което виждат края на политическата му кариера и не искат да я продължат.
Не е трудно да си представим как безпрецедентната операция на "Хамас" може радикално да промени политическия дебат в Израел в подкрепа на политическите партии вляво от центъра, отбелязва Манал Лофти.
"Ако светът пренебрегне истинските причини за палестинския гняв, операциите, подобни на "Потопът от Ал Акса" ще продължат," заявява за "Ал Ахрам" ирански дипломатически източник в Лондон. "За Иран нещата са черни и бели. Расистките заселнически политики на екстремисткото правителство на Нетаняху са отговорни за операцията на "Хамас" и колкото по-скоро ционистите и западните столици осъзнаят истинската причина за ескалацията, толкова по-близо ще сме до справедливо решение," посочва дипломатът.
Ентусиазираният език на Иран и позицията му на подкрепа обаче също стъпват на тънко въже, коментира Манал Лофти. Редица европейски страни загубиха свои граждани в атаките на "Хамас". Френският президент Еманюел Макрон ясно изрази чувствата си, казвайки, че похвалите за атаките на "Хамас" от страна на Техеран са неприемливи и че Франция се опитва да установи, дали Иран е директно въвлечен.
Иран също така не би искал да изглежда като най-облагодетелстваната от ескалацията страна, тъй като това ще попречи на усилията за подобряване на отношенията му със страните от Персийския залив и по-специално със Саудитска Арабия. Това би могло да тласне държавите от Залива отново в обятията на САЩ, което е в противоречие с дългосрочните стратегически интереси на Иран, заключава Манал Лофти.