Световната банка обяви днес, че очаква глобалните цени на петрола да достигнат средно равнище от 90 долара на барел през четвъртото тримесечие и да се понижат средно до 81 долара през 2023 г., тъй като забавянето на растежа намалява търсенето, предаде Ройтерс, пише БТА.
Вашингтонската институция обаче предупреди, че конфликтът в Близкия изток може да повиши цените значително.
Последният доклад на Световната банка за перспективите за стоковите пазари отчита, че петролните цени са скочили с едва около 6 на сто от началото на войната между Израел и "Хамас" , а цените на селскостопанските стоки, повечето метали и други суровини са останали почти непроменени.
Докладът очертава три рискови сценария, базирани на исторически епизоди, включващи регионални конфликти от 70-те години на миналия век с по-голяма важност и последствия.
При сценарий с "малки смущения" като намаляването на добива на петрол по време на гражданската война в Либия през 2011 г. с около 500 000 до 2 милиона барела дневно, цените на петрола през четвъртото тримесечие ще са в диапазона от 93 до 102 долара на барел.
При сценарий със "средни смущения" като например войната в Ирак през 2003 г., глобалните петролни доставки ще се понижат с от 3 до 5 милиона барела дневно, което ще вдигне цените между 109 и 121 долара на барел.
Сценарий с "големи смущения" се доближава до влиянието на арабското петролно ембарго от 1973 г., съкращавайки глобалните петролни доставки с от 6 до 8 милиона барела дневно, което е скок с до 75 на сто.
"По-високите цени на петрола, ако се запазят, неминуемо означава и по-високи цени на хранителните стоки“, заяви Айхан Кьосе, заместник главен икономист на Световната банка. "Ако котировките на петрола скочат, то това ще повиши и цените на хранителните стоки , които и без това вече са високи в много развиващи се страни", добави той.