Руски официални лица съобщиха, че руските правоприлагащи органи са потушили антисемитските безредици в Махачкала, Република Дагестан, на 30 октомври. Руското Министерство на вътрешните работи (МВР) заяви, че служители на МВР и други правоохранителни органи са потушили масовите безредици в Махачкала и са възстановили реда на местното летище, след като са установили над 150 участници и са задържали 60 бунтовници.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).
МВР твърди също, че бунтовниците са ранили най-малко девет полицейски служители и че продължава издирването на други бунтовници. Ръководителят на Дагестан Сергей Меликов заяви, че лично е инспектирал летището в Махачкала, което е получило незначителни щети, и заяви, че МВР и Росгвардия са използвали физическа сила като крайна мярка с надеждата да успокоят тълпата с разум.
Руски източници твърдяха, че бунтовниците са хвърляли камъни по органите на реда, а служителите са отговорили, като са стреляли с пистолети във въздуха.
Меликов заяви, че неуточнени чуждестранни участници, включително проукраински канали в Телеграм, се опитват да дестабилизират региона, и заяви, че каналът в Телеграм, публикувал слуховете за пристигането на "израелски бежанци" в Дагестан, е управляван от украинска територия.
Руският президент Владимир Путин реагира на антисемитските демонстрации в Дагестан на 29 октомври, като обвини Украйна, че се опитва да "подбуди погроми в Русия" под ръководството на Запада.
По време на среща с членовете на руския Съвет за сигурност на 30 октомври Путин заяви, че демонстрациите в Махачкала "са били инспирирани, наред с другото, чрез социалните мрежи, от територията на Украйна от западните разузнавателни служби".
Путин добави, че Западът се опитва да използва регионалните конфликти, за да разбие Русия отвътре, и възложи на регионалните власти да предприемат "решителни, навременни и ясни действия за защита на конституционната система на Русия, правата и свободите на [руските] граждани, междуетническата и междурелигиозната хармония".
Путин обаче не уточни какви мерки ще предприеме Русия за разрешаване на междурелигиозните конфликти и антисемитизма в Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не коментира мерките, които биха могли да бъдат предприети срещу демонстрантите.
Представителите на Кремъл до голяма степен повториха подобни изявления преди речта на Путин и се въздържаха от пряко осъждане на бунтовниците, а разказът на Кремъл за чуждестранно участие в бунтовете вероятно е опит да се отклони вниманието от международните критики към антисемитизма и нарастващата враждебност към етническите и религиозните малцинства в Русия.
Малка част от руските официални лица директно осъдиха бунтовниците и регионалните власти за игнорирането на антисемитските нагласи в Дагестан. Меликов заяви, че бунтовниците са предали руските военнослужещи, сражаващи се в Украйна, като са "играли за врага", и отбеляза, че се срамува от размириците.
Депутатът от Държавната дума на Русия Василий Власов разкритикува дагестанските власти за това, че са игнорирали антисемитските нагласи и размириците, продължили три дни.
Власов добави, че неназовани регионални служители трябва да бъдат уволнени от постовете си, защото не са успели да предотвратят бунтовете навреме.
Бунтовете от 29 октомври в Дагестан подчертават нарастващата радикализация и фракционизъм на руското общество, които са резултат от хипернационалистическите идеологии, подсилени от войната в Украйна.
Директорът на Центъра за върхови постижения на НАТО по стратегически комуникации Янис Сартс заяви, че събитията в Махачкала представляват някои от проявите на радикализация на руското общество в резултат на войната в Украйна и заобикалящата я медийна среда.
Сартс заяви, че руските медии насаждат омраза към украинците, Запада и Израел, и отбеляза, че много загинали руски военнослужещи, които са се сражавали при пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, са родом от Дагестан.
Един руски военен блогър намекна по подобен начин, че усилията на Кремъл да обвини за бунтовете чуждестранни психологически и информационни операции позволяват на руските служители да избегнат отговорността за това, че са дали възможност за засилване на радикалните настроения сред руското мюсюлманско население.
ISW вече е оценявала, че хипернационалистическите идеологии, изповядвани от Кремъл като оправдание за войната, имат вътрешни последици за Русия, особено в общностите на етническите малцинства.
Според съобщенията неизвестни руски войници са убили украинско семейство в окупираната Волноваха, Донецка област, което допълнително подчертава заплашителната среда на насилие, която е широко разпространена в окупираните райони на Украйна.
Украинският омбудсман по правата на човека Дмитрий Любинец заяви на 29 октомври, че руските войски са убили девет цивилни, включително две малки деца, в дома им във Волноваха през нощта и предположи, че чеченските части може да са извършили убийствата, защото семейството е отказало да приюти чеченските сили в дома си.
Няколко украински източника и известен руски вътрешен източник съобщават, че съдебномедицинските доказателства сочат, че добре подготвени и оборудвани военни вероятно са извършили нападението.
Нападенията на представители на окупационна сила срещу цивилни граждани hors de combat (в тилови райони, далеч от зоните на активни бойни действия) представляват явно нарушение на множество международноправни норми и е много вероятно да достигнат нивото на военно престъпление или престъпление срещу човечеството.
Няколко руски коментатори използваха обстоятелствата на трагедията във Волноваха, за да обвинят Украйна, че се опитва да подклажда междуетническо напрежение в руското информационно пространство.
Един руски военен блогър твърди, че украински източници първи са съобщили, че "хората на Кадиров" (във връзка с чеченските войски) са извършили убийствата, и свързва въпроса с бунтовете в Дагестан от 29 октомври.
Друг руски военен блогър твърди, че чеченски сили не са разположени никъде в близост до Волноваха и обвинява украинското информационно пространство, че се опитва да използва чеченците като "спусък" за по-нататъшна дестабилизация на Русия.
Фиксирането върху украинското обвинение, а не върху самото злодеяние, необходимостта да се потърси отговорност на извършителите или непрофесионализма и недисциплинираността на войниците, извършващи подобни престъпления, подсказва, че тези руски коментатори са силно обезпокоени от междуетническото напрежение в Русия и руските въоръжени сили.
На 30 октомври украинските сили потвърдиха напредъка си край Бахмут и в западната част на Запорожка област. Геолокационни кадри, публикувани на 30 октомври, показват, че украинските сили са напреднали североизточно от Курдюмивка (на 10 км югозападно от Бахмут).
Допълнителни геолокационни кадри от 29 октомври показват, че украинските сили са напреднали незначително западно от Robotyne в западната част на Запорожка област.
Украинският генерален щаб отново заявява, че украинските сили продължават настъпателните действия край Бахмут и настъпателните операции в посока Мелитопол (Западна Запорожка област).
Руските сили продължават да използват щурмови части "Буря-З", съставени предимно от новобранци-пленници, за водените от пехотата фронтови атаки с висока степен на настъпление.
На 30 октомври говорителят на украинската Таврийска група сили полковник Олександър Щупун заяви, че руските сили се готвят да провеждат "месни нападения" (разговорният жаргон за фронтови нападения, водени от пехотата) край Авдеевка и обучават щурмовите подразделения "Щурм-З" за бъдещи нападения без оборудване.
Руски военен блогър, за когото се съобщава, че служи в направление Авдеевка, твърди, че "месните нападения" са, когато руските пехотни сили атакуват без артилерийска подкрепа, за да потиснат украинските огневи позиции.
Военният блогър твърди, че когато два руски полка провеждат "месни атаки" един до друг, шевът между зоните на отговорност на двата полка остава незащитен и уязвим за украински контраатаки.
Друг руски блогър твърди, че щурмовите отряди "Щурм-З" в направление Авдеевка и на южния фланг на Бахмут често биват унищожавани след няколко дни активни действия и губят средно между 40 и 70% от личния си състав.
Военният блогър критикува лошото обучение на руските военни отряди "Щурм-З" и нежеланието на висшите офицери да вземат предвид предложенията на командирите на "Щурм-З", когато им възлагат бойни задачи.
Военният блогър заяви, че подразделенията "Буря-З" често се въвеждат в боя, преди да са провели разузнаване или да са установили връзки със съседни подразделения, и обикновено се затрудняват да евакуират ранените си без артилерийско прикритие, което води до по-големи загуби.
И двамата военни блогъри отбелязаха липсата на подходяща артилерийска поддръжка за руските атаки и контраатаки.
Единият от военните блогъри заяви, че тези фактори допринасят за превръщането на частите "Буря-З" в "боклук", преди да постигнат някакви значителни резултати.
ISW често е съобщавал за неефективността на подразделенията "Буря-З".
Руският министър на отбраната Сергей Шойгу изтъкна предполагаемото сътрудничество в руско-китайските отношения по време на 10-ия пекински форум "Сяншан" на 30 октомври. Шойгу определи руско-китайските отношения като "всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие" и заяви, че Русия и Китай се смятат взаимно за "приоритетни партньори".
Шойгу заяви, че поверителните контакти между руския президент Владимир Путин и китайския президент Си Дзинпин играят "особена роля" за поддържането на "традиционно приятелските отношения" между двете държави.
Шойгу изтъкна сътрудничеството на Русия с Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и отбеляза желанието на Русия да увеличи военното и военнотехническото сътрудничество с държавите от Азиатско-тихоокеанския регион.
Въпреки характеристиките на руско-китайското партньорство, които Шойгу даде, по-голямата част от речта му не беше посветена на отношенията на Русия с Китай, а по-скоро на предполагаемите заплахи от страна на Запада, НАТО и войната в Украйна, вероятно в опит да се обрисува картина на свят, враждебен към Москва и Пекин.
ISW продължава да оценява, че Китай има резерви по отношение на желаното от Кремъл "партньорство без граници" между двете държави.
През нощта на 29 срещу 30 октомври руските сили нанесоха серия от ракетни и безпилотни удари срещу Украйна.
На 30 октомври украинският генерален щаб съобщи, че руските сили са изстреляли срещу Украйна 12 безпилотни летателни апарата "Шахед 131/136", две ракети " Х-59" и четири ракети "Искандер" и че украинската противовъздушна отбрана е свалила всички безпилотни летателни апарати "Шахед" и "Х-59".
Украинското южно оперативно командване заяви, че руските ракети "Искандер" са поразили пристанищна инфраструктура в Одеска област.
Руски военен блогър твърди, че руските сили започват да използват няколко нови "умни" плъзгащи се бомби - FAB-250, FAB-500 и FAB-1500.
Военният блогър твърди, че новите плъзгащи се бомби имат лазерно и сателитно насочване, което прави точността на радиуса им на въздействие едва 5 метра, в сравнение с конвенционалните въздушни бомби с точен радиус на въздействие 50 метра.
Съобщава се, че бомбите имат обсег на поразяване от 200 километра. Военният блогър твърди, че руските бомби FAB-250 тежат 250 килограма, притежават взривно вещество с тегло 99 килограма, имат радиус на поражение 120 метра и могат да унищожават жива сила, оборудване и леки укрепления. Съобщава се, че руските бомби FAB-500 тежат 500 килограма, имат взривно тегло 150 килограма, радиусът им на поражение е 250 метра и могат да унищожават щабове, складове, бетонни и железобетонни обекти.
Руските бомби FAB-1500 тежат 1550 килограма, имат взривно тегло от 675 килограма, радиусът им на поражение е 500 метра и могат да разрушават подземни бункери на дълбочина до 20 метра и да пробиват до 3 метра железобетон. Военният блогър твърди, че руските сили могат да въоръжат самолетите Су-34, Су-30 и Су-35 с новите умни бомби.