Знакова оставка в Белград! Руският офицер в Сърбия се оттегли без да вдига много шум

Александър Вулин, директор на сръбската Агенция за сигурност за информация - т.нар. БИА, подаде оставка. Сръбският разузнавач номер 1 напусна доброволно в момента, когато стана до болка неудобен за своя покровител президента Александър Вучич.

Оставката се очакваше отдавна. Другият вариант беше неговата смяна, но Вучич се заинати да предприеме този ход и да се освободи от своя близък приятел веднага, след като САЩ въведоха санкции през юни срещу Вулин. Така той стана най-високопоставеният сръбски политик, който беше включен в черния списък на Вашингтон по обвинения в корупция, връзки с Русия и търговия с оръжия и наркотици.

Докато Вулин патетично обясняваше, че САЩ и ЕС искат главата му, Вашингтон дипломатично отговори, че не се намесва в кадровите решения на сръбското правителство. Ни малко изненадания Вучич побърза да обясни, че се надява в бъдеще да сътрудничи със Вулин и че той не е руски шпионин. Стана очевидно, че Вучич изми ръцете си с неудобния Вулин, който отдавна беше трън в очите на Запада със своята проруска реторика, визити и срещи на високо равнище в Москва.

Има оправдани съмнения, че под натиска на Вулин сръбските тайни служби са шпионирали и руската опозиция, намерила убежище в Сърбия, и щедро са доставяли данни на московските си колеги. Вулин бе наричан от сръбската опозиция „руския офицер в Белград“. Вратите бяха широко отворени за него от Русия за разлика от САЩ, за които той бе персона нон грата.

Вулин нанесе и голям политически удар срещу Сърбия с фикс идеята си „Сръбски свят“, в който Белград трябва да обедини всички сърби отвън и отвътре, а Вучич да бъде техен президент. Да не говорим за това, че е изключено сръбските тайни служби да не са знаели за въоръжената операция в село Банска в Косово. Ако Вучич твърди, че не е знаел за тази акция, за какво тогава служат сръбската БИА и Вулин, които е трябвало да го осведомят за решенията на опасния бунтовник Милан Радойчич да навлезе с оръжие в Косово.

Вулин беше бивш министър на дирекцията за Косово, министър на полицията и отбраната, макар че не е служил в армията. Биографията му е свързана и с аферата „леля от Канада“. Той не можа да обясни откъде се е сдобил с 200 000 евро за закупуване на апартамент и призна срамежливо, че е взел на заем пари от лелята на жена си в Канада. Тъй като нямаше доказателства за официално изпратени пари, Вулин си позволи лукса да се подиграе с интелигентността на сърбите с формулата „9 по 9“, признавайки, че 9 пъти по 9 хил. долара са били донасяни от Канада в Сърбия на ръка. От друга страна, той е свързан и с аферата „Йованица“ – имение, където са намерени тон и половина марихуана.

Сръбските тайни служби бяха подвластни досега на един политически хамелеон, който от съветник на съпругата на Милошевич и нейната партия ЮЛ (Югославска левица), премина през висши държавни функции и зациментира в Сърбия проруската сръбска политика и истерия. Политическите анализатори в Белград оценяват, че високите функции на Вулин могат да се обяснят само с неговата лоялност към Вучич, но и от факта, че той сигурно е човекът на Путин в Сърбия. Във всеки случай тази закъсняла оставка е само символичен акт и реверанс към Запада в момент, когато от Сърбия се очакват конкретни действия – санкции срещу Русия и решаване на косовския пъзел. Няма съмнение, че Вулин стана неудобен за сръбския президент Вучич, който иска да си осигури спокоен международен амбиент за предстоящите избори през декември.

Вулин беше трън в очите на Вашингтон и Брюксел със скандално демонстрираните връзки с Москва и истеричния си тон на вечен комунист, който връщаше Сърбия в 20 век и времето на Милошевич. Сега Вучич каза сбогом на своя политически сателит с лека ръка и вероятно от този момент Вулин ще бъде аутсайдер, който може да очаква посланическо място в някоя неевропейска държава по света с надеждата, че ако Вучич го забрави там, то Русия ще се сети за неговите заслуги. Опасното за Сърбия е това, че на водещи позиции, откакто Вучич е на власт, се поставят т.нар. политически послушници, които „не се намесват в своята работа“ и единствената им цел е да му се харесат. Така и Вулин премина през водещи позиции за Косово, армията, полицията и тайните служби. Подобна кадрова политика вече години наред е защитен знак на Вучич, който дърпа конците на съдбата на Сърбия. И сигурно това ще продължи още дълго, защото сръбската опозиция все още няма силата да се обедини и да спре този трагичен кръговрат, в който се намира държавата.

Сръбската, а бих казала до голяма степен и балканската, политическа сцена никога не са скучни, пълни са с непредвидими очаквано неочаквани ходове и политическа самодейност на държавниците, които си играят с международното търпение, толерантност и закони.

Като че ли вярват наивно, че са главни герои в един екшън филм без начало и край, в който колатералните жертви са техните граждани.

*Ели Юрукова, кореспондент на БГНЕС в Белград