Намиращият се в затвора яростен националист и бивш руски офицер Игор Гиркин твърди, че до пролетта на 2024 г. руските сили ще бъдат "още по-малко способни на настъпателни операции, отколкото са сега", като се има предвид сегашният характер на руските настъпателни операции по фронтовата линия. Това посочва Институтът за изследване на войната (ISW) в дневния си анализ за ситуацията на фронта, предаде News.bg.
Съпругата на Гиркин, Мирослава Регинска, публикува собственоръчно написано писмо от Гиркин с дата 26 октомври, в което той обобщава ситуацията на фронта в Украйна за месец октомври. Гиркин твърди, че ситуацията за руските сили "постепенно се влошава" и че руските сили демонстрират "нарастваща слабост (в сравнение с възможностите на [Украйна]", въпреки "като цяло успешното отблъскване" на украинското настъпление от страна на Русия през лятото и есента на 2023 г. Гиркин твърди, че руските сили не само не са били в състояние да започнат широки настъпателни операции в началото на есенния сезон, но и не са били в състояние да завършат дори ограничени настъпателни операции за постигане на оперативно значими цели - а именно около Купянск, Лиман и Авдийвка. Гиркин твърди, че руските сили не са успели да напреднат в посока Купянск и сега са затънали в сражения на "далечните подстъпи към града", като същевременно не са успели да променят ситуацията и в посока Лиман.
Гиркин допълни, че тактическият напредък в района на Авдийвка е довел до значителни загуби на руски жива сила и техника и не е довел до по-нататъшно развитие на руското настъпление. Гиркин отбеляза, че настъплението при Авдеевка е показало неспособността на руските сили да провеждат модерни и последователни настъпателни действия. Настъплението е показало неспособността на руските сили "да постигнат превъзходство на много тесен сектор от фронта" въпреки внимателната подготовка на Русия, добрата координация на ударните сили и средства за началния етап на настъплението и изобилието от боеприпаси, "нечувано от времето на атаката при Бахмут".
Гиркин предполага, че руските усилия за отблъскване на украинските локални атаки по цялата фронтова линия и едновременните есенно-зимни настъпателни операции вероятно ще намалят руския настъпателен и отбранителен потенциал до пролетта на 2024 г. Гиркин отбеляза, че руските сили ще трябва да прекарат остатъка от есенно-зимната кампания в отбрана, за да се опитат да елиминират възникващите оперативни кризи - като например украинското присъствие на източния (левия) бряг на Херсонска област. Гиркин твърди, че руските сили ще продължат да бъдат "неспособни на широки настъпателни действия", дори ако украинските сили не успеят да "нокаутират" руските фронтови части, не успеят да постигнат пробив през есенно-зимния сезон и бъдат изтощени. Гиркин обаче добави, че подобен "позиционен сценарий" не е гарантиран и че се опасява, че украинските сили могат да успеят да пробият руските сили, които вече са изтощени от месеци на сражения. Предположението на Гиркин, че продължаващите руски настъпателни операции вредят на перспективите за бъдещи руски операции, е забележително, тъй като руските сили все още трябва да отблъскват украинските настъпателни операции, докато се опитват да започнат свои собствени настъпления. Моментът на настоящите руски офанзиви около Авдийвка също е донякъде странен и неоптимален, защото дъждовното и кално време предсказуемо възпрепятства руските операции.
ISW продължава да преценява, че е малко вероятно есенните и зимните метеорологични условия да възпрепятстват руските или украинските офанзиви. Гиркин предполага, че допълнителната западна военна помощ за Украйна и липсата на мобилизация в Русия може да позволят на Украйна да прекрати позиционната война и да проведе успешни настъпателни операции през 2024 г. Гиркин заяви, че украинските сили продължават да използват осигурената от Запада техника за нанасяне на удари по руския тил и дори за унищожаване на летището в Бердянск в окупираната Запорожка област на фона на руските офанзиви в Авдеевка. Гиркин намекна, че украинските сили ще продължат да опустошават руския тил през зимата, докато руските сили продължават да настояват за ограничени настъпателни операции. Гиркин заяви, че след като Украйна получи предоставените от Запада изтребители F-16, украинските сили ще могат да имат локални предимства за кратък период от време на всеки участък от фронтовата линия. Гиркин добави, че Украйна може да бъде "сериозно подсилена във военно-техническо отношение" със западно военно оборудване.
Гиркин също така твърди, че в момента Украйна има превъзходство в жива сила над руските сили поради липсата на мобилизация в Русия и че е малко вероятно Кремъл да свика мобилизация преди пролетта на 2024 г. поради предстоящите президентски избори. Гиркин отбеляза, че е малко вероятно руското Министерство на отбраната (МО) да набере "стотици хиляди" нови военнослужещи на договор, тъй като Русия е изчерпала потенциала за набиране на нови военнослужещи на договор и доброволци. Дългото есе на украинския главнокомандващ генерал Валерий Залужний "Съвременната позиционна война и как да я спечелим" по подобен начин твърди, че предоставеното от Запада военно оборудване и въздушното превъзходство, наред с други неща, ще позволят на Украйна да преодолее позиционната война. Руските военни блогъри изглежда се занимават с това как руските сили могат да преодолеят по-широки оперативни предизвикателства в Украйна, вероятно в отговор на неотдавнашното есе на украинския главнокомандващ генерал Валерий Залужний по темата за "позиционната война". Избрани военни блогъри твърдяха, че конкретни промени в тактиката на бойното поле ще позволят на руските сили да постигнат желаните оперативни цели в настоящата трудна оперативна обстановка.
Друг блогър твърди, че Русия не трябва да отбелязва обсъждането от Залужний на украинските трудности с позиционната война и че руските сили трябва да се подготвят за дълга, изпълнена с предизвикателства война. Военният блогър твърди, че в момента Русия не е по-близо до победата в Украйна и изразява опасения, че руските сили вероятно ще се сблъскат с подновена украинска контраофанзива през зимата. Обсъждането от страна на военния блогър на мащабното украинско контранастъпление през зимата предполага, че той очаква, че руските сили няма да изземат напълно инициативата през следващите месеци и следователно няма да могат да започнат по-мащабно настъпление, което да попречи на украинските сили да отделят ресурси за контранастъпателни операции. По-широкото руско информационно пространство предложи сравнително приглушен отговор на есето на Залужний, а руските ултранационалисти изглежда прилагат дискусиите на Залужний относно предизвикателствата на оперативната обстановка в Украйна към настъпателната кампания на Русия и не стигат до много оптимистични прогнози.
Избрани руски военни блогъри твърдят, че използването на малки пехотни щурмови групи ще позволи на руските и украинските сили да постигнат по-добре оперативните цели по фронта. На 3 и 6 ноември руски военни блогъри твърдяха, че концентрираните атаки с големи сили, които се опитват да пробият стабилна отбрана в пълна дълбочина, са все по-неефективни, и предположиха, че малките пехотни групи с цялостна подкрепа могат да бъдат по-ефективни за постигане на значителни оперативни ефекти в настоящата оперативна обстановка. Един от военните блогъри твърди, че началните фази на продължаващата украинска контраофанзива и продължаващото руско настъпление край Авдеевка си приличат по това, че и при двете операции е постигнат известен първоначален напредък с цената на безвъзвратни загуби на жива сила и техника. Военният блогър твърди, че по време на войната в Украйна тежките загуби по време на такива големи механизирани настъпления са накарали руските и украинските сили все повече да разчитат на по-малки ad hoc пехотни групи в следващите операции.
Украинското командване променя тактиката си, за да разчита повече на пехотни нападения след ранните неуспехи в контранастъплението през юни 2023 г., и украинските сили продължават да постигат значителен напредък през следващите месеци. Остава да видим дали руските сили ще проявят същата адаптивност край Авдеевка, особено след като повтарящите се неуспешни офанзиви показват, че руският генерален щаб не е успял да усвои и разпространи уроците, научени от предишни скъпоструващи големи механизирани нападения. Военният блогър твърди, че би било по-изгодно да се подготвят специализирани малки пехотни щурмови групи с достатъчни технологични възможности, по-специално в областта на разузнаването и комуникациите, преди настъпателните операции, вместо да се преминава към тактика на малки пехотни атаки едва след като големите механизирани атаки се окажат твърде скъпи, за да продължат. Руски източници предполагат, че някои украински сили може би вече разполагат с малки пехотни щурмови групи, за които тези източници се застъпват. Един руски блогър отбеляза, че украинските сили изглежда вече прилагат тази адаптация в текущите сухопътни операции на източния (левия) бряг на Херсонска област, където блогърът твърди, че малките украински щурмови групи, действащи на оперативно-тактическо ниво, са успели да отклонят значителни руски бойни ресурси и внимание от други части на фронта.
Милблогърът твърди, че преди това руските командири на по-ниско ниво са постигнали известен напредък в подготовката на такива малки пехотни групи на юг от Бахмут, но че настояването на руското командване за фронтови атаки, изискващи много жива сила, бързо е направило тези групи бойно неефективни. Наблюденията на военния блогър сочат, че украинските сили може би отново успешно се адаптират към аспектите на бойното поле в Украйна, докато руските сили се борят за това. Избрани елементи от руската армия показаха склонност към успешна адаптация, особено в отбранителните операции по време на украинската контраофанзива в западната част на Запорожка област, но руското командване вероятно ще продължи да се бори с въвеждането на успешна промяна в тактиката и способностите на цялата територия на театъра на военните действия. Войната в Украйна вероятно изостря зараждащата се криза на идентичността в руското общество, която е резултат от напрежението между руската идентичност и руския национализъм. Командирът на руския батальон "Восток" и руски православен идеолог Александър Ходаковски написа на 6 ноември два дълги поста в Телеграм за това какво означава да бъдеш "руснак", признавайки разрива в руската национална идентичност, който до голяма степен е резултат от идеологическите аргументи, изтъкнати за оправдаване и мобилизиране на подкрепа за войната на Русия в Украйна.
Ходаковски сподели анекдот за неидентифициран чеченски генерал, който, според него, провел "генетично изследване", за да определи "етническия състав " на своите руски приятели, и установил, че "руските гени" не са доминиращи. Ходаковски използва този анекдот, за да коментира какво означава да си "руснак", и стига до заключението, че това не е "етногенетично", а по-скоро въпрос на морал и идеология, като отбелязва, че руският национализъм е "истерия", произтичаща от липсата на консолидирана руска идентичност. По този начин Ходаковски сякаш предлага предположението, че когато човек се фиксира върху генетичното определение на това какво означава да си руснак, се появяват разрушителните и токсични идеологии на национализма, които заличават по-широките и по-социокултурни и езикови определения на идентичността. Ходаковски предупреждава, че население, което няма последователна идентичност, лесно може да се унищожи отвътре. Разсъжденията на Ходаковски предлагат поглед върху някои социокултурни последици от преследването на идеологически цели от страна на Русия във войната в Украйна. В някои отношения войната стеснява концепцията за това какво означава да си руснак сред руските идеолози, особено след като понятията за идентичност все повече се определят от хипернационалистически и провоенни гласове в информационното пространство, които засилват идеологическата линия на Кремен по отношение на войната и я пренасочват към вътрешната аудитория.
Докато преди войната руската идентичност се определяше до голяма степен езиково и културно като залегнала в руските понятия "сънародници зад граница" и "Русский мир", войната фокусира руската идентичност по-тясно върху руския етнонационализъм, който повтаря идеологическите обосновки на Кремъл за войната.
Преднамерената кампания на Русия за "русифициране" на Украйна чрез инвазията породи ясни социални последици в самата Русия, особено насочени към етническите малцинства и мигрантските общности, които по парадоксален начин бяха принудени от руското правителство да поемат основната тежест на усилията за генериране на сила за войната. Руските националистически коментатори все повече се фокусират върху демографските промени, пред които е изправена Русия, особено свързани с баланса между "руснаци" и "малцинства" в руското население, като допълнително засилват концепциите за това какво означава за Русия да бъде в основата си "руска" държава. Ходаковски реагира на този очевиден разрив в руското общество, като подчертава някои от опасностите, свързани с определянето на това какво означава да си руснак като въпрос на генетика, и си навлича критики от някои по-яростно националистически настроени коментатори за това, че заключенията му са "русофобски".
Както наблюденията на Ходаковски, така и незабавната реакция на заключенията му подчертават основната дилема, пред която е изправена Русия, докато продължава войната си в Украйна - дилемата как да се съчетаят хипернационалистическите идеологии, на които Кремъл все повече разчита, за да оправдае войната и да изисква по-големи жертви от народа си, с желанието на Москва да продължи да увеличава тежестта на мобилизацията върху лишените от права малцинствени общности, като същевременно се запази чувството за руска идентичност, зад което обществото може да се обедини, докато войната продължава. На 5 ноември вечерта и през нощта на 5 срещу 6 ноември руските сили нанесоха ракетни удари и удари с безпилотни самолети по тиловите райони в Южна Украйна, както и най-голямата до момента серия от удари с плаващи бомби по цели в Херсонска област на 5 ноември. Южното оперативно командване на Украйна съобщи, че на 5 ноември руските сили са изстреляли крилата ракета Х-59 по град Днепър и антирадарна ракета Х-31П по град Одеса. Южното оперативно командване на Украйна заяви, че украинската противовъздушна отбрана е свалила ракетата Х-59, а ракетата Х-31П е поразила инфраструктурен обект в град Одеса.
Изглежда, че руските военни са увеличили запасите си от високоточни ракети поради отчетеното нарастване на руското производство на ракети по-бързо, отколкото предполагаха предишните прогнози. Говорителят на украинското Главно военно разузнаване (ГРУ) Вадим Скибицки заяви на 6 ноември, че руските сили разполагат с общо 870 високоточни оперативно-стратегически и стратегически ракети в резерв. Преди това, на 28 август, Скибицки заяви, че руските сили разполагат с общо 585 ракети с далечен обсег на действие в резерв, което показва, че от август насам руските сили са увеличили ракетните си резерви с 285 ракети. На 6 ноември Скибицки добави, че през октомври руските сили са произвели общо 115 високоточни ракети с голям обсег: 30 крилати ракети "Искандер-М", 12 крилати ракети "Искандер-К", 20 крилати ракети " Калибър", 40 крилати ракети "Х-101", 9 крилати ракети " Х-32" и 4 балистични ракети "Кинжал". На 28 август Скибицки заяви, че руските отбранителни предприятия изпитват затруднения да произвеждат по няколко десетки специфични типа ракети месечно поради недостиг на чуждестранни компоненти, а увеличението на руските резерви с 285 ракети от края на август - като 115 от тях са произведени само през октомври - показва, че Русия е увеличила вътрешното си производство на ракети по-бързо от прогнозираното. На 6 ноември Скибицки коментира и руското местно производство на безпилотни летателни апарати, заявявайки, че ГРУ не е наблюдавало движение на безпилотни летателни апарати "Шахед" от Иран към Русия, тъй като Иран е изпълнил първите си договори за доставка на "Шахед" с Русия.
Скибицки заяви, че Иран все още може да изпраща малки партиди "Шахед" в Русия. Скибицки заяви също, че Русия е започнала да увеличава вътрешното сглобяване на дронове "Шахед" с компоненти от Иран, включително в завода в Алабуга, Република Татарстан. Скибицки добави, че прогнозираните руски ракетни удари и удари с дронове срещу украинската енергийна инфраструктура през предстоящата зима вероятно няма да бъдат толкова "примитивни", колкото серията удари през зимата на 2022-2023 г. Украинският президент Володимир Зеленски наскоро коментира спешната нужда на Украйна от системи за противовъздушна отбрана. Украинската армия продължава със своите операции край Бахмут и Запорожка област.