Управляващите в Германия искат да намалят трайно и осезаемо броя на хората, пристигащи като кандидати за убежище в страната. Те приеха пакет от мерки, който трябва да им помогне при постигането на тази цел. Една от тях гласи, че процедурите за даване на убежище трябва да приключват по-бързо, отколкото досега - това важи за гражданите на онези държави, при които квотата на получаване на бежански статут е под 5%. Сега бе решено, че процедурата и съответното съдебно решение за тези кандидати трябва да приключат в срок от три месеца. В другите случаи срокът по правило е шест месеца.
Колко "ще струва" един бежанец годишно
По отношение на сумите, които се отпускат за издръжката на бежанците, решението е следното: от 2024 година държавата ще плаща за всеки кандидат за убежище по 7500 евро годишно. За целта в първата половина на следващата година са предвидени 1,75 милиарда евро. По този начин бюджетите на провинциите и общините ще бъдат облекчени с 3,5 милиарда евро.
Помощите за кандидатите за убежище
В бъдеще кандидатите за убежище ще имат право да получават социални помощи едва след 36 месеца престой в Германия. Досега те имаха право на това след 18 месеца. Освен това помощите за храна също стават част от отпусканите цялостни помощи.
Министърът на финансите Кристиан Линднер написа в платформата Екс (Х), че това би трябвало да доведе до икономии в размер на един милиард евро. По този начин "не само провинциите и общините ще бъдат облекчени". Според него това "ще намали притегателната сила на германската социална държава".
Плащания с карти, вместо в брой
Планира се от 2024 бежанците да започнат да получават специални разплащателни карти, а не пари в брой, за закупуване на необходимите им стоки. Това ще ограничи възможностите на кандидатите за убежище да изпращат пари обратно в родните си страни, което понякога е причина за идването им в Германия. До началото на 2024 година предстои изготвянето на "единни минимални стандарти" за разплащателните карти.
Процедури в трети страни
Федералното правителство смята да провери дали процедурите по даване на убежище са възможни извън Европа. Обект на проверката ще е дали в бъдеще статутът на закрила на бежанците ще може да се предоставя в транзитни или в трети държави в съответствие с Женевската конвенция за бежанците и с Европейската конвенция за правата на човека.
Миграционни споразумения
Отказът на много държави да приемат обратно своите граждани е "една от най-големите пречки" за увеличаването на броя на екстрадициите на тези лица, чиито искания за убежище са отхвърлени. Затова сега целта е да се сключат миграционни споразумения с тези страни, на базата на които техните граждани да могат легално да пристигат в Германия и да работят в страната. Разговорите по сключването на този вид споразумения предстои да бъдат интензифицирани на най-високо ниво. Освен това германското правителство се обявява за възраждане на споразумението между ЕС и Турция.
Граничният контрол
Въведеният през октомври контрол по границите на Германия с Полша, Чехия и Швейцария ще остане за "дълъг период от време", посочи канцлерът Олаф Шолц. Бежанците, които искат да влязат в Германия от други държави членки на ЕС, трябва да бъдат връщани обратно в тях максимално бързо. Затова се предвижда при съответното съгласие на съседната държава контролът да се осъществява "още преди германската граница и да се използват тамошните възможности за екстрадиция".
Комисията по миграцията
Федералното правителство предвижда създаването на специална комисия по миграцията и интеграцията. За целта ще бъдат привлечени обществени групи като например църквите и синдикатите, но и учени и представители на организации, които защитават правата на кандидатите за убежище.