Бежанците в Турция: живот в постоянен страх

Сирийката Мара пристигнала в Турция със семейството си преди повече от пет години. Тя има бежански статут, но въпреки това изпитва истински страх, когато напуска дома си в Истанбул. "Имам чувството, че всеки ден въвеждат нови правила и тормоз за нас, бежанците. Но най-лошото е, че открито ни плашат с депортиране в Сирия", посочва тя пред АРД.

Младата жена работи като преводачка. Учила е физика, но сирийската ѝ диплома не била призната. Въпреки това успяла да се устрои в Турция и отначало се чувствала добре приета. Мара не е истинското ѝ име - тя се притеснява да оповести самоличността си, за да не си навлече проблеми с властите.

"Кучета, връщайте се вече в страната си!"

Преди два дни Мара вървяла по улицата с приятелка. Двете си говорели на арабски. Изведнъж се приближила възрастна жена и извикала: "Кучета, връщайте се вече в страната си!".

"По време на последната предизборна кампания бежанците станаха инструмент от вътрешната политика", обяснява пред АРД Пирил Еркобан от сдружението "Мюлтеджи Дер" - организация, защитаваща правата на търсещите убежище. "В много сфери в Турция съгласие не съществува, но що се отнася до негативното мнение за бежанците, цари единодушие."

Дори и социалдемократическият лидер на опозицията Кемал Кълъчдароглу многократно агитираше срещу сирийците. Той говореше за над десет милиона бежанци в Турция - цифри, които са далеч от реалността. А съюзът около президента Реджеп Тайип Ердоган обяви широкомащабни мерки за репатриране. И изглежда, че това предизборно обещание сега се изпълнява, коментира АРД.

"Третират ни като престъпници"

Мара разказва, че в някои дни в квартала ѝ на всеки ъгъл стоят полицаи и търсят сирийци, които са в Турция нелегално или са регистрирани в друг град. "Третират ни като престъпници", заявява тя.

В средата на седмицата турският вътрешен министър обяви, че в последните четири месеца над 105 000 души от различни националности са били експулсирани от страната заради липсата на валидно разрешение за пребиваване.

Приятелка на Мара не издържала на натиска и враждебността и преди известно време напуснала Турция. "Тя остави всичко зад гърба си и отиде в ЕС", раказва сирийката пред германската медия. Оттогава не е чувала нищо за нея и дори не знае дали е жива.

Договореностите с ЕС не се изпълняват

Споразумението между ЕС и Турция, сключено през пролетта на 2016-а година, даде ефект, отбелязва АРД. ЕС обеща съдействие, възлизащо на милиарди евро, а Турция се ангажира да затвори пътищата за бягство от страната и да осигури помощи за бежанците от гражданската война в Сирия. Но от повече от три години и двете страни не изпълняват някои от договореностите.

Пирил Еркобан от сдружението, защитаващо правата на бежанците, казва, че от лятото на 2022-а година турското правителство отказва да признава сирийците за бежанци. "Освен това икономически фактори, както и омразата срещу тях ги карат да се връщат в родината си или да бягат към Европа, въпреки всички опасности", обяснява още тя пред АРД.

"Нямахме право да се обадим на никого"

Хамид от Иран, който не може да се върне в страната си по политически причини, разказва, че след спор с турския му хазяин дошли полицаи и го арестували. Завели го първо в полицейски участък, а след това и в център за депортация, посочва той пред германската медия.

Хамид прекарал два дни със стотици други мъже на открито. "Не ни позволиха да се обадим на никого - нито на семейството, нито на адвокатите. Останахме там два дни, непрекъснато валеше. А полицаите ни се смееха и ни ругаеха." На третия ден той бил отведен в препълнена килия, по пътя към която забелязал по стените символи на ЕС. После научил, че въпросният център бил финансиран с пари по споразумението между ЕС и Турция.

Служителите му казали, че ако подпише формуляр, ще бъде пуснат веднага. Документът представлявал съгласие за депортация. Хамид отказал, но през следващите няколко дни заплахите станали толкова сериозни, че се замислил дали да не подпише. Междувременно турската му приятелка го открила и се обадила на адвокат, след което бил освободен и засега депортирането му е предотвратено. Турското правителство отрича съществуването на случаи като този на Хамид, пише АРД.

Следваща спирка Европа?

"Винаги сме смятали тези споразумения за неморални", казва Пирил Еркобан, имайки предвид договореностите между ЕС и Турция от 2016-а година. "Навремето това не интересуваше никого." Но времената вече са други - днес голяма част от турското население отхвърля този документ, макар и не непременно по морални причини, отбелязва АРД.

Хамид и Мара знаят, че враждебността към мигрантите се засилва и в Европа. Въпреки това и двамата се замислят дали да продължат да живеят в постоянен страх от депортиране или да рискуват с ход, на който гледат като на неизползван шанс за свобода.

Автор: Катарина Вилингер АРД