"Турция принадлежи към Европа" - с тези думи през 1963 година председателят на Европейската комисия Валтер Халщайн приветства Договора за асоцииране на Турция към Европейската икономическа общност (предвестника на Европейския съюз).
Договорът с ЕИО
Прозападната идеология на Ататюрк е в основата на разбирането, че Турция е част от европейската общност. Затова и Договорът за асоцииране се възприема като подстъп към пълноправното членство в Европейската икономическа общност (EИО), отбелязва “Нойе Цюрхер Цайтунг” (НЦЦ). Финансовите и икономически проблеми на страната в следващите десетилетия, както и военните преврати обаче я отдалечиха от тази цел.
Макар след победата на Ердоган на президентските избори тази година наследничката на Халщайн - Урсула фон дер Лайен - да подчерта, че иска да работи за разширяването на отношенията между Анкара и Брюксел, Европейският парламент с единодушие отхвърли подновяването на преговорите за членство заради състоянието на демокрацията в страната.
Ердоган от своя страна констатира, че Европа и Турция “вървят по различни пътища”, припомня НЦЦ. Анкара обаче не може да си позволи да скъса напълно с Европа - своя най-голям икономически и търговски партньор. Търговският обмен между Турция и Европа към 2022 година е възлизал на 198,1 милиарда евро, а 41% от целия експорт на страната е към държавите от Общността.
500 години отношения с Европа
През 2023 се отбелязва една важна годишнина - преди 500 години в Османската империя е създадена Службата по външно-политическите въпроси - Реис юл-кюттаб. Създаването ѝ към 1523 година бележи и началото на дипломатическите отношения с европейските страни. В началото на 18 век Османската империя изпраща свои постоянни посланици в Европа. По време на реформите през 1836 година Реис юл-кюттаб е превърната в Министерство на външните работи по европейски модел.
Външната политика на Османската империя е била изцяло подчинена на икономическата ориентация - прагматично ориентирана и преследваща рационални сметки за разширяване на властта и територията. Архаичните тези, че отношенията между Османската империя и християнска Европа са се базирали на постоянно военно противопоставяне, не отговарят на разбиранията, застъпвани от модерната историография.
Европейските сили и Османската империя по-скоро са били в състояние на постоянна надпревара, но същевременно са сключвали военни и икономически съюзи, разказва НЦЦ. Ислямската религия е играла второстепенна роля във външнополитическите ходове на Високата порта. След превземането на Константинопол през 1453 година османците започват да се възприемат като легитимни наследници на Източната Римска империя. На Хабсбургите те гледат като на узурпатори на западноримския трон.
Османският елит започва да говори италиански, а италианският - турски
Дипломатическите отношения, които италианските морски сили изграждат с Високата порта през Късното средновековие, служат за пример на останалите държави. Особено Генуа и Венеция изграждат толкова сериозни търговски отношения с османците през 15 и 16 век, че те не се прекратяват дори по време на войни. Турският език става популярен сред политическия и икономически елит около дожа на Венеция. Венеция добива важна информация за случващото се в Османската империя чрез система от дипломати, търговци и шпиони. Италианският пък става водещ език за военноморското ръководство в Османската империя, масово той се говори и от управляващия елит.
Най-важният военен съюзник на Високата порта обаче е Франция, подчертава НЦЦ. Докато османците напредват към Виена, френският крал се бие срещу Хабсбургите във Фландрия и Северна Италия. Пленяването на френския крал по време на битката при Павия през 1525 година води до съюз между французите и османците, който продължава да падането на Бурбоните от власт през 1789 година. Отсъствието на общоевропейски и общохристиянски действия срещу настъпателната външна политика на османците е резултат от преследването на собствени интереси. Императорът на Свещената римска империя на германската нация Карл V не вижда основание да се намеси при завладяването на Белград, Родос или при османските военни успехи срещу неговия брат Фердинанд в Унгария и Австрия, сочат архивни документи от 16 век.
Ердоган печели от разединена Европа
Както Османската империя се е възползвала от разединена Европа, така и днешна Турция на Ердоган печели от неспособността на ЕС да действа единно във външнополитическо отношение, обобщава НЦЦ. Тя му позволява да влиза в ролята на медиатор при геополитически конфликти и да използва миграционните вълни за прилагане на натиск. В същото време турската опозиция обвинява Европа, че заради собствените си интереси си затваря очите за “антидемократичните процеси в Турция”, както заяви реномираният турски журналист Бюлент Мумай пред АРД в навечерието на изборите през май тази година. “Европейците оказват твърде малко натиск срещу Ердоган. Това лицемерно отношение на Европа тежко разочарова демократите в страната”, подчерта тогава Мумай.
Турция ще продължи по европейския път
Дори и след края на ерата на Ердоган Европейският съюз ще се сблъска с една възходяща Турция, която вероятно отново ще тръгне по европейския път на Ататюрк. Въпреки кризите, академичният и политическият елит на страната смятат, че Турция се намира в решителен исторически момент - на прага на възхода ѝ като глобална сила. Европейският съюз трудно би могъл да противопостави нещо на тези нейни усилия, пише НЦЦ.