Тя е героинята на гръцките освободителни борби - Ласкарина Бубулина командва своя собствена флота и първа развява флага на независимостта на остров Спецес, където живее. "При това в онези времена тукашното общество е доминирано само от мъже", ще разкаже векове по-късно един от нейните потомци - Павлос Демерцис-Бубулис.
Пътят на Ласкарина
Ласкарина произхожда от моряшко семейство. Първите ѝ двама съпрузи загиват като капитани на кораби, преследващи пиратите. А баща ѝ Ставрианос Пиноцис намира смъртта си в османски затвор, след като участва в предишно въстание срещу османското господство. Майката на Ласкарина е в напреднала бременност, когато го посещава в затвора, за да се опита да го откупи по някакъв начин. И именно там, в османския затвор, през май 1771 година се ражда бъдещата героиня, която ще се превърне в истински кошмар за Високата порта.
Когато започва гръцката революция, Ласкарина вече е 50-годишна, родила е седем собствени деца и гледа още три от първия брак на втория си съпруг Димитрис Бубулис. Тъкмо от неговото фамилно име произлиза нейният гален прякор Бубулина. Съпрузите ѝ са богати мъже, в резултат от което Ласкарина наследява значително имущество и става съсобственичка на няколко кораба. Тя построява и три собствени, най-известният сред които е "Агамемнон" - 33-метрова корвета с цели 18 оръдия. "Агамемнон" е регистриран като търговски кораб, за да се заобиколят строгите ограничения, които налагат османските власти. Тъкмо с този кораб Ласкарина атакува крепостта на Нафплион на Пелопонес, която османските войски пазят с 300 оръдия и с метални заграждения в пристанището. Ласкарина вече от доста време тайно събира оръжие и боеприпаси, които складира на сигурни места. През пролетта на 1821 година, 12 дни преди официалното начало на гръцкото въстание, тя издига флага на независимостта на главната мачта на "Агамемнон" и поема в морски битки срещу Османската империя. Но на гръцките въстаници ще им трябват близо две години, докато превземат Нафплион.
Освободителната война се води с брутални средства и от двете страни, отбелязва в своя статия по темата германският "Зюддойче Цайтунг". Въстаниците например избиват до крак турското население в Триполица на Пелопонес, а в отговор османските войски организират касапница на остров Хиос. Едва в последните години гръцките историци обръщат сериозно научно внимание на издевателствата в онези години, включително на избиването на цивилни мюсюлмани и османски евреи, пише "Зюддойче Цайтунг". На Пелопонес обаче Ласкарина извършва нещо много достойно: тя спасява харема на пашата, след като години преди това майката на султана лично ѝ помогнала в беда. Когато през 1816 османските власти искат да конфискуват имуществото ѝ, защото покойният ѝ съпруг е подпомагал със своите кораби руската флота, Ласкарина първо търси помощ от руския посланик граф Строганов, а после и от майката на султана. Тогава Русия взима нейните кораби под свой флаг, а самата Ласкарина е изпратена на сигурно място в Украйна. В същото време майката на султана се застъпва за нея и успява да убеди сина си да издаде декрет, който в крайна сметка спасява имуществото на Ласкарина. Само пет години по-късно тя ще се превърне в героиня на гръцкото въстание срещу Османската империя.
Историците смятат, че без помощта на корабовладелци и капитани като Ласкарина Бубулина гръцката революция е щяла да бъде обречена на неуспех. Ласкарина поддържа собствена малка армия, която въоръжава, храни и заплаща. Същото важи и за нейната флота. В битките за Нафплион и Триполица Ласкарина влага толкова много пари за прехрана, оръжие и боеприпаси за въстаниците, че само за две години изразходва цялото си богатство.
Краят
След превземането на Нафплион Ласкарина Бубулина остава да живее там - в къща, с която е възнаградена за заслугите си в освободителната борба. По-късно обаче една политическа интрига я принуждава да се върне в Спецес, където живее в бедност. През 1825 година загива по нелеп начин - синът ѝ и неговата любима искат да се оженят против волята на родителите на момичето, става престрелка и един куршум поваля героинята Ласкарина Бубулина.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Тя велика бе!
06:04 07.05.2023
2 ИСТИНСКИЯ ГРАД КОЗЛОДУЙ
Коментиран от #4
06:08 07.05.2023
3 КОТарАК
Коментиран от #6
06:10 07.05.2023
4 Споко де
До коментар #2 от "ИСТИНСКИЯ ГРАД КОЗЛОДУЙ":
Още от първи петли ти е забоботил реактора,кротко!06:11 07.05.2023
5 Дупничанин
Нататък не го и дочетох.
Коментиран от #10
06:12 07.05.2023
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 КОТарАК
До коментар #8 от "ИСТИНСКИЯ ГРАД КОЗЛОДУЙ":
вие не спите ли бе , келеши?06:31 07.05.2023
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Да бе да
Кошмар - едва ли.
09:43 07.05.2023
12 Бачо
Коментиран от #14
09:50 07.05.2023
13 Гневен бургазлия
Коментиран от #16
11:17 07.05.2023
14 ДДРОнег
До коментар #12 от "Бачо":
Само бг-населението се унижава мазохистично с "робство" !!! И обиждат по този начин Раковски, Ботев, Левски и целия Български народ11:21 07.05.2023
15 Оао
19:16 07.05.2023
16 копи пейст
До коментар #13 от "Гневен бургазлия":
Английския генерал Джокмъс: "Тези, които се бият за гръцката свобода не са моралии /жители на Морея - Пелопонес/, или гръковизантийци, а народ от по-твърдата албанска раса и от този на север. Под командата на Хаджи Христо конницата им е от българи. Едничката добра пехота се състои от сулиоти и от румелиоти, българи от Румелия." - това е по повод на Гръцкото освободително въстание - 1821 г.Гръцкия историк Трикупис пише: "Водачите на двата враждуващи лагера всред гръцките въстаници вече се готвеха да се нападат. Изведнъж посред тях излязоха двама български воеводи Хаджи Христо с българска кавалерия и Хаджи Стефко от Охрид с българската пехота и държаха приблизително този език на безумците, които щеха да се изколят: – Ние преминахме планини и долини; ние и нашите другари дойдохме с вас да се сражаваме до вас за кръста и гръцкия народ; не ви искаме никакво право за своите заслуги, които верваме сме допринесли, а ви молим да ни застреляте всички до един, преди да сте се изклали. Защото не можем да преживеем срама, да присъствуваме при вашите вътрешни ежби, и то във върховния момент на войната за освобождението на вашата родина. – Благодарение на тия двама благородни души началниците на двата лагера, опомнени, се помириха, за да отблъснат веднъж опасността, която застрашаваше плодовете на толкова пролята кръв."
Коментиран от #18
19:47 07.05.2023
17 Тоалетна хартия
21:14 07.05.2023
18 ПРИПОМНЯНЕ
До коментар #16 от "копи пейст":
Само от Пловдив са установени имената на 27 доброволци. Най-изявеният от пловдивчани е Янко Стоян Българин.Той започва войната с чин капитан и умира в края на 1825 година като генерал от гръцката армия. Той не е единственият генерал измежду нашите сънародници. До такъв чин достигат още четирима българи: Хаджи Стефан Българин от Одрин, Кара Георги Българин, Ангел Гацо от Воденско и Хаджи Христо Българин. Ангел Гацо оставил след смъртта си двама сина, единият от които - Мицо Гацо, също взел участие във войната с турците и по-късно също достигнал до чин генерал.22:29 07.05.2023
19 Този коментар е премахнат от модератор.
20 Ундердог
02:32 08.05.2023
21 Този коментар е премахнат от модератор.