Голда Меир умира на 8 декември 1978 г. в Йерусалим от рак. Тя е първата жена министър-председател на Израел и трета жена министър-председател в света.
Голда Меир е родена като Голда Мабовиц в Киев, част от Руската империя (днес Украйна), в семейството на Блум Найдтич и Моше Мабовиц. Голда и семейството ѝ живеят в така наречената "Линия на уседналост" в западната част на Руската империя, създадена с антисемитските закони от края на XIX век с цел там да бъде концентрирано еврейското население на страната.
През 1903 г. бащата заминава за САЩ, а три години по-късно цялото семейство емигрира при него. Установяват се в Милуоки, където бащата работи като дърводелец, а майката поддържа бакалия.
През 1915 г. Голда завършва гимназия. По това време се включва активно в Ционисткото младежко движение. След това завършва Щатското редовно училище в Милуоки (днес Университет на Усконсин-Милуоки), след което работи като учителка. През 1917-а се жени за Морис Майерсън и променя името си на Голда Майерсън.
Четири години по-късно Голда Майерсън, съпругът ѝ и сестра ѝ Шейна заминават за Палестина, за да помогнат за създаването на еврейска държава.
Голда Майерсън е сред двадесет и четирите души, които на 14 май 1948 г. подписват Декларацията за създаването на Държавата Израел. Още на следващия ден страната е нападната от обединените сили на Египет, Сирия, Ливан, Трансйордания и Ирак. Тогава на Голда Майерсън е издаден първият израелски паспорт, с който тя заминава за САЩ, за да набира средства за новообразуваната държава. След завръщането си е назначена за първия израелски посланик в Съветския съюз, където е посрещната триумфално от еврейската общност в Москва.
Малко по-късно, през 1949 г., Голда Майерсън се връща в Израел, като е избрана в Кнесета от партията Мапаи и остава депутат до 1974-а, като е била и министър на труда на Израел. През 1956 г. тя става външен министър в кабинета на Давид Бен-Гурион. Още нейният предшественик Моше Шарет нарежда на всички служители на министерството да приемат еврейски фамилни имена. Заемайки министерския пост, по настояване на Бен-Гурион Голда Майерсън променя името си на Голда Меир (Меир означава "даваща светлина" на иврит). В началото на 60-те години Меир заболява от лимфома, но прикрива болестта си. През 1965 г. се оттегля от правителството и ограничава политическата си активност.
След внезапната смърт на Леви Ешкол (Сколник) на 26 февруари 1969 г. Мапаи избира за негов наследник като лидер на партията и министър-председател Голда Меир. Това става малко след като Израел удържа решителна победа над арабите и завзема значителни територии в Шестдневната война.
При управлението на Голда Меир протича и Войната от Йом Кипур през 1973 година. Въпреки противоречивите сведения от разузнаването за предстоящо нападение срещу Израел и предложенията на ген. Давид Елазар за превантивен удар срещу Сирия, Голда Меир решава да изчака и по този начин печели по-голяма международна подкрепа за Израел в последвалата война.
След края на войната правителството на Голда Меир е дестабилизирано от противоречия в управляващата коалиция и от обвиненията в лоша подготовка и грешки при воденето на войната.
На 11 април 1974-а Голда Меир подава оставка и на 3 юни постът е зает от Ицхак Рабин.