Преди близо две години нахлуването на Владимир Путин в Украйна обедини европейските нации, даде нов живот на трансатлантическия съюз и създаде дух на рядко двупартийно разбирателство във Вашингтон. Сега тази решителност е разклатена. Администрацията на президента Джо Байдън и Европейският съюз се борят да осигурят помощ за военните и бюджета на Украйна, докато някои от най-верните поддръжници на страната изразяват съмнения относно перспективите ѝ на бойното поле и призовават за преговори за прекратяване на войната, пише агенция Bloomberg.
Това разочарование може би е разбираемо, но е погрешно. Той пренебрегва огромните жертви, които украинският народ е направил, за да защити свободата си и да отблъсне руската агресия – и подценява способността на украинската армия да си възвърне предимството, ако получи достатъчно въоръжение. Изоставянето на военните усилия сега би унищожило доверието в Запада и в крайна сметка би застрашило демокрациите, подкрепящи отбраната на Украйна, както и самата Украйна.
Вярно е, че силите на Украйна не успяха да напреднат тази година толкова, колкото се надяваха лидерите във и извън страната. Отбранителните способности и готовността на Русия да поеме огромни жертви се оказаха важен фактор. И въпреки че има много сочене с пръсти между Украйна и Запада относно тактиката и вземането на решения, доставките на оръжие бяха твърде малко и твърде закъснели, за да отговарят на амбициите на контранастъплението.
Признаването на тези недостатъци е много различно от пораженчеството. Отговорът не е да правите по-малко. Путин не проявява интерес към преговори или каквато и да е история на спазване на споразуменията, които е сключил. Той има всички основания да изчака решимостта на САЩ и Европа да рухне, за да може да изпълни целта си да подчини Украйна. В тази война на изтощение Западът трябва да адаптира отговора си, за да осигури по-устойчива подкрепа в дългосрочен план.
Какво трябва да включва това? През следващите месеци осигуряването на допълнителни боеприпаси, ракети с голям обсег, системи за противовъздушна отбрана, безпилотни самолети и изтребители ще остане от съществено значение. Без непрекъснатия поток от западни оръжия, Украйна няма да може да задържи територията, която контролира, камо ли да завземе повече. В същото време САЩ и Европа трябва да увеличат собствената способност на Украйна да произвежда оръжия, като предоставят стимули за съвместни предприятия с украински отбранителни компании за изграждане на фабрики за дронове, противоминно оборудване и други отбранително-промишлени мощности.
Украйна също се нуждае от подновена бюджетна подкрепа, която трябва да бъде обвързана с продължаващите искания към правителството на Украйна за прозрачност и реформи. Решението на ЕС да започне дългия процес на преговори за членство с Украйна и Молдова изпраща правилното послание за ангажираност. Междувременно Западът трябва да затегне санкциите срещу Русия и да изгради по-добри механизми за прилагането им, както и да блокира способността на Кремъл да внася технологии от трети страни [в заобикаляне на санкциите]. Въпреки че руската икономика намери начини да се адаптира, санкциите са необходими, за да се поддържа натиск върху Путин и да се изпрати сигнал за солидарност.
Демократичните лидери също трябва да се справят по-добре с комуникацията у дома. Струва си да се повтори, че нахлуването на Путин е напълно непровокирана война, в която намерението е завоевание, преследвано чрез умишлени атаки срещу цивилни обекти и смразяващи документирани военни престъпления. Подкрепата за Украйна излезе забележително евтина за западните военни и осигурява благодат за американските и европейските отбранителни фирми.
Невъзможно е да се предвиди кога и как ще свърши войната. Но поражението ще доведе до големи стратегически разходи, ще навреди на глобалната хранителна и енергийна сигурност и ще насърчи Путин да отиде по-далеч. Колкото и плашещи да са предизвикателствата, пред които са изправени Украйна и нейните партньори през следващата година, провалът не е опция.